 |
 |
ИСКРЕЦКИ "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"
Снимка,
Снимка1
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир, попадащ на днешната територия на санаториума за
белодробно болни, в подножието на пл. Понор от Западна Стара пл., на ок. 2 км
И от с. Искрец |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан
е през ХІІІ в., а през ХІV в. е
разрушен от турците. През ХVІІ в. е
възобновен като параклис, а от 1834
г. действа отново като манастир.
Понастоящем е периодично
действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява
комплекс от черква и жилищни
сгради. Черквата е еднокорабна,
едноапсидна, безкуполна
постройка, укрепена с контрафорси.
Основната й част е построена през
ХVІІ в., а през 1846 г. е пристроен
притвор (10 х 7,40 м), по-широк и дълъг
от наоса (8,70 х 5 м). Обновена е през
2000 г. Стените й са покрити с три
пласта стенописи, отличаващи се с
високи художествени качества.
Южно от черквата и до нея се
намира седмоъгълна куполна кръщелна-изповедалня (построена
през 1856 г.) с изографисани стени,
която е единствената по рода си в
българските манастири.
Манастирът е обявен за паметник
на културата |
|
|
 |
 |
КАЛОФЕРСКИ
"ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО" (наричан
още - "Метоха")
Снимка,
Снимки
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир
в северозападната част на гр.
Калофер, на ул. "Хайдушка" № 9 |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: манастирът е основан през ХVІІІ
в. (1738 г.), възобновен е през 1862 г., а
през 1877 г. е разграбен и опожарен.
След Освобождението е възобновен
и понастоящем е постоянно
действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява комплекс от
черква, построена през 1862 г. и
жилищни сгради от след
Освобождението. Обявен е за
паметник на културата |
 |
Връзки:
тел. 03133 / 23-43 |
|
|
 |
 |
КАЛОФЕРСКИ
"РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО"
Снимка,
Текст и снимки
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир
на десния бряг на Бяла река в
Калоферска пл. от Средна Стара пл.,
на ок. 5 км СЗ от гр. Калофер |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан е през ХVІІ
в. (1640 г.), на два пъти е разрушаван
от кърджалиите (през 1799 и 1804 г.),
след което възстановяван, вторият
път през 1819 г. През 1877 г. е разорен,
а през 1881 г. – възобновен в
днешния му вид. Понастоящем е
постоянно действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява
комплекс от черква, жилищни и
стопански сгради. Сегашният храм
е построен през 1881 г. от Уста Генчо
Кънев от гр. Трявна върху основите
на старата черква. Недалеч от
манастира, сред вековна букова
гора, е аязменият параклис “Св.
Пантелеймон”, построен през 1825 г. Високо над манастира,
над сипея Белите брегове се намира скитът "Покров Богородичен", известен
и с името Малкото манастирче.
Манастирът е обявен за паметник
на културата |
|
|
 |
 |
КЛИСУРСКИ
"СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" (наричан
още - "Врещицки")
Web-сайт,
Снимка,
Снимка1,
Хотелска база
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир
на десния бряг на р. Врещица, под вр. Тодорини
кукли (1785 м н. в.) в северното подножие
на пл. Козница от Западна Стара пл.,
на ок. 4 км ЮИ от с. Бързия (до 1950 г.: с.
Клисура). Признат е за отделно
населено място с указ 691 / 15.12.1922 г. и
има статут на манастирско селище |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: не е известно кога
точно е основан, но без съмнение това е станало най-късно по време на
Второто българско царство. Вероятно е бил разрушен при разгрома на
Чипровското въстание (1688 г.), което според преданието е извършил някой
си Юсуф паша от Берковица. Възобновен е около 1867 г. от
архимандрит Антим (Дамянов).
Клисурският манастир е един от
големите постоянно действащи
манастири в България |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява комплекс от
черква, параклис “Св. Николай” (възобновен
през 1998 г.), жилищни и стопански
сгради. Върху височина, в средата
на двора, се намира внушителната
трикорабна, триапсидна и
кръстокуполна, с един купол върху
осемстенен барабан манастирска
черква. Тя е с открит притвор, от
двете страни на който са
разположени високи камбанарии и е
без стенописи. Иконостасът е дело
на майстор Стойчо Фандъков, а
иконите са рисувани от Никола
Образописов. В близост е
манастирското аязмо. Манастирът е
обявен за паметник на културата |
 |
Връзки:
тел.: 09523 / 377, GSM: 0886
/ 56-06-12,
0886 / 56-06-13, 0887 / 32-16-29 |
|
|
 |
 |
КРЕМИКОВСКИ
"СВ. ГЕОРГИ"
Снимка,
Снимка1,
Снимки
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир разположен
в южното подножие на Софийска пл. от
Западна Стара пл., на ок. 1,5 км СИ от
кв. "Кремиковци" на гр. София |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан
е по време на Втората българска
държава, а при завладяването на
страната от турците е разрушен.
Възобновяван е през ХV в. (1497 г.), ХVІІІ
в. и 1881 г., когато в него
идват монахини, прокудени от македонския
край. След 09.09.1944 г. монахините са преместени в
Драгалевския манастир, поради "важни държавни нужди". Понастоящем е постоянно
действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява
комплекс от две черкви: “Св.
Георги” (възобновена през 1497 г.) и “Покров
Богородичен” (построена през 1902 г.),
жилищни и стопански сгради.
Старата черква (15 х 5,50 м) е скромна еднокорабна, безкуполна сграда с
притвор и изключително ценни
стенописи, сред които са и
образите на ктиторите -
софийският първенец Радивой със
семейството му и софийският
митрополит Калевит. През ХVІІ-ХVІІІ
в. манастирът е важно средище на
книжовна дейност. Запазено е
Кремиковското четвероевангелие (от 1497 г.),
което е забележително с
калиграфското си изпълнение. Край
манастира е лобното място и
паметникът на Ботевия четник
Димитър Стефанов–Казака (втори знаменосец на Ботевата чета), а
навътре в планината е м.
Светата вода. Манастирът е обявен
за паметник на културата |
 |
Връзки:
тел. 02 / 994-70-33 |
|
|
 |
 |
КУРИЛСКИ
"СВ. ИВАН РИЛСКИ"
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир попада
на територията на
Държавна психиатрична болница "Св. Иван Рилски”
– Нови Искър. Разположен е на десния бряг на р. Искър, в
южното подножие на Софийска пл. от
Западна Стара пл. и на 1 км СИ от кв. "Курило" на гр. Нови Искър |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: местно предание отнася
основаването на манастира към
ІХ-Х в. като негов основател бил Св. Иван Рилски. Самият
светец уж бил родом от Курило, което тогава се било казвало "Скрино"...
Манастирът е бил разрушен от поробителите и според предание (което има
своите исторически основи), сред манастирските развалини са престояли
мощите на Св. Иван Рилски при пренасянето им от Търново в Рилския
манастир (1469 г.). Възобновен е
през ХVІ в. (1593 г.) от Св. Пимен Софийски (Зографски).
В началото на ХХ в. манастирът е голям – през 1922 г. в него е имало 40
монахини. По същото време тук е действала печатница, в която се е
печатала християнска литература. Понастоящем е периодично действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява
комплекс от черква и жилищни
сгради. Черквата (15 х 5,50 м) е еднокорабна и едноапсидна
култова постройка с
два притвора. Запазени са ценни
стенописи в наоса (от 1596 г.),
вероятно рисувани от Св. Пимен Софийски (Зографски). Във
вътрешния притвор стенописите са от 1830 г., а външният е изографисан
през 1849 г., като изображенията са доста примитивни. Обявен е за паметник на културата |
|
|
 |
 |
ЛОПУШАНСКИ "СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ"
Снимка,
Снимка1,
Снимки
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир
на левия бряг на р. Дългоделска
Огоста, на ок. 1 км ЮЗ от с. Георги-Дамяново
(до 1958 г.: с. Лопушна) |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан
е неизвестно кога, а през ХІХ в. (1850 г.) е възобновен по
инициатива на архимандрит Дионисий. През Възраждането в манастира е
действало килийно училище. Манастирът е средище на
националноосвободителните и църковните борби. Сега е постоянно действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява
комплекс от черква (построена
през 1861/1862 г. от майстор Лило от с.
Славине, дн. с. Славиня в СР Югославия и
осветена през 1871 г.), параклис-костница
“Рождество Богородично” (построен
през 1860 г.), жилищни и стопански
сгради. В двора е през 1856 г. е
изградена белокаменна чешма с три
чучура. Черквата (30 х 22 м) е трикорабна, триапсидна, с открит
околовръстен аркаден притвор, с
две певници и с два странични
параклиса (“Св. св. Козма и Дамян”
и “Св. Йоан Кръстител”). Има три
централни купола и два над
страничните параклиси, всичките
разположени върху високи
осемстенни барабани. Не е
зографисана. Притежава ценен
иконостас, дело на Стойчо Фандъков
и икони от Станислав и Никола
Доспевски. Фасадата на черквата,
манастирската порта и чешмата са
украсени с интересни каменни
изображения. Обявен е за
паметник на културата |
 |
Връзки: тел.: 09551 /
388 |
|
|
 |
 |
МЪГЛИЖКИ
"СВ. НИКОЛАЙ"
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир
на десния бряг на Мъглижка река, сред южните склонове на Тревненска пл. от
Средна Стара пл., на ок. 2 км С от гр.
Мъглиж |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан е по време на Втората
българска държава, на два пъти е
ограбван и разрушаван от
кърджалиите. Възобновен е през
ХІХ в. (1834 г.), а през Руско-турската освободителна война е
опожарен. След Освобождението е възобновен, а новите жилищни сгради са
възстановени във възрожденски стил след 09.09.1944 г. (през 1954 и 1969
г.). През Възраждането в манастира е имало голяма библиотека и килийно
училище. През 1835 г. в тук е заточен Отец Сергий, един от водачите на
Велчовата завера и бивш игумен на
Плаковския манастир, който на следващата година умира от
раните си. Понастоящем е постоянно действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява комплекс от
черква, жилищни и стопански
сгради, както и два параклиси в
жилищните сгради: “Св. св. Петър и
Павел” и “Св. Архангел Михаил”.
Черквата (23,50 х 11 м) е построена през
1834 г. и представлява еднокорабна,
едноапсидна, безкуполна сграда с открит притвор. Запазена е мраморна плоча с
образа на Св. Николай от 1490 г.
Обявен е за паметник на култура |
 |
Връзки: тел.: 04321 /
22-26 |
|
|
 |
 |
МЪТНИШКИ "СВ. ИВАН РИЛСКИ"
Снимки
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир
край големия Мътнишкия карстов извор в
подножието на Врачанска пл. от
Западна Стара пл., на ок. 5 км З от с.
Бели извор |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан е вероятно по
време на Второто българско царство, а при падането на България под
турско робство е бил разрушен. Предполага се, че е бил възстановен през
ХVІ в. а е
възобновен през ХІХ в.
Понастоящем е изоставен |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява комплекс от
черква с
висока квадратна камбанария над
входа и жилищна сграда. Поруганата от иманяри черква през
последните години беше възстановена. В
съседство на една стръмнина се намират останките от
средновековна крепост. Обявен е
за паметник на културата |
|
|
 |
 |
НОВОСЕЛСКИ
"СВ. ТРОИЦА"
Снимка
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир
в центъра кв. "Ново село" на гр. Априлци |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан е през първата
половина на ХІХ в.
(около 1830 г.) като “семеен” манастир, а
при разгрома на Априлското
въстание е изгорен. Възобновен е
след Освобождението. Сега е
постоянно действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява комплекс от
еднокуполна черква (1890 г.), параклис “Св.
Иван Рилски”, в който се пазят
костите на убитите по време на
Априлското въстание монахини,
жилищни и стопански сгради.
Обявен е за паметник на културата |
|
|
 |
 |
ОСЕНОВЛАШКИ "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО" (наричан още -
"Седемте престола")
Снимка,
Снимки
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир
на десния бряг на р. Габровница в пл.
Ржана от Западна Стара пл., на 6 км СЗ от с. Осеновлаг |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан
е вероятно по време на Второто
българско царство, а според някои
изследователи и по-рано. През 1737 г.
е опожарен, а през 1770 г. -
възобновен. Понастоящем е
постоянно действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява
комплекс от черква, жилищни и
стопански сгради. Забележителен е
със своята черква (построена през
1770 г. върху стари основи), която е с
изключително оригинален план и
представлява голяма
кръстокуполна и с притвор сграда
(18 х 10 м) със седем параклиса, всеки
от които с отделен престол (олтар).
Централният олтар е посветен на
Рождество Богородично, а
останалите шест - съответно на: Св. Седем братя Макавееви, Св. Стефан
и Седемте първоизбрани дякони, Св.
Седмочисленици, Св. св. Козма и
Дамян, Св. Архангел Гавриил и Св.
Благовещение. Изключително ценен
е дървеният полилей, наречен “Хорото”
(от 1815 г.), както и два месингови
полилея (от 1779 г. и 1804 г.). Интерес
представляват иконостасните
икони (от втората половина на ХVІІІ в.) и манастирското
клепало с инициалите на Софроний
Врачански (от 1799 г.). Запазени са
стенописи от 1868 г. Голямата
триетажна жилищна сграда е
построена през 1877 г., а
впоследствие е реставрирана. През
Възраждането в манастира е
действало килийно училище.
Народният поет Иван Вазов, след
посещението си в манастира,
написва баладата “Клепалото бие”.
В двора на манастира е
погребан писателят
Змей Горянин. Манастирът е обявен
за паметник на културата |
 |
Връзки:
GSM: 0888 / 29-54-71, тел.: 14 чрез с. Осеновлаг |
|
|
 |
 |
ПОДГУМЕРСКИ "СВ. ДИМИТЪР"
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир
в южното подножие на Софийска пл. от
Западна Стара пл., на ок. 1,5 км СИ от с.
Подгумер. Понастоящем се намира на територията на
Дома за възрастни с умствена изостаналост |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан е вероятно по
време на Второто българско царство, а при турското нашествие е
пострадал. През ХV в. е възобновен, като през втората половина на века
са зографисани първите стенописи. Понастоящем е периодично
действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява комплекс от
черква, жилищни и стопански
сгради. Черквата (15 х 6 м) е еднокорабна, едноапсидна, с
притвор от запад и открита галерия от запад и юг и е възобновена през ХV в.
Край манастира се намира оброчище с "провиралка". Обявен е за паметник на културата |
|
|
 |
 |
ПРАВЕШКИ
"СВ. ТЕОДОР ТИРОН"
Снимка
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир
в северното подножие на Етрополска пл. от
Западна Стара пл., на ок. 3 км ЮИ от гр.
Правец |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан
е неизвестно кога, а е възобновен
през ХІХ в. (1866 г.). Понастоящем е
постоянно действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява
комплекс от черква и жилищна
сграда. Черквата (16 х 7 м) е еднокорабна, едноапсидна, с две
певници и без купол и с интересно
каменно изображение над входа й –
двуглав орел със змии от двете му
страни. Обявен е за паметник на
културата |
 |
Връзки:
тел.: 07133 / 40-93 |
|
|
 |
 |
СВОГЕНСКИ
"СВ. ПЕТКА"
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир
в Искърския пролом, на левия бряг на р. Искър и в
североизточния край на гр. Своге |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан
е вероятно по време на Второто българско царство, а през ХІХ в. е
възобновен. Понастоящем е
постоянно действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява
комплекс от стара манастирска
черква “Св. Петка”, нова
трикорабна енорийска черква “Св.
св. Петър и Павел” (1927 г.) и жилищни
сгради. Старата черква (12 х 5 м) е
малка, еднокорабна, едноапсидна,
безкуполна, с притвор и укрепена с
контрафорси сграда. Построена е
през ХVІ-ХVІІ в., а е възобновена
през ХІХ в. В нея са запазени ценни
икони и стенописи. През 1870 г.
манастирът е посетен от Васил
Левски, а след Освобождението –
от Иван Вазов, който му посвещава
стихотворението “Блян в старата
черква”. Обявен е за паметник на
културата |
|
|
 |
 |
СЕСЛАВСКИ "СВ. НИКОЛАЙ"
Web-сайт,
Снимки
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир разположен сред южните склонове на Софийска пл. от
Западна Стара пл., на ок. 2 км С от кв. "Сеславци" на гр. София |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан
е вероятно още по време на Второто българско царство, а при
турското нашествие е бил разрушен. Възобновен е в края на ХVІ - началото
на ХVІІ в. В периода след 09.09.1944 г. на
територията му действа уранов
рудник, достъпът е ограничен и
манастирът запада. Понастоящем е
изоставен |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява
комплекс от черква и рухнали
жилищни сгради. Черквата (16 х 6,80 м) е еднокорабна, едноапсидна,
безкуполна и с притвор сграда,
изцяло изографисана с
изключително ценни стенописи. Под
жилищната сграда е запазено
двуделно скривалище с дебели
каменни стени, имало в миналото
подземна връзка с близката
крепост Калето. Манастирът е
обявен за паметник на културата |
|
|
 |
 |
СОПОТСКИ
"ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО" (наричан
още - "Метоха")
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир, намиращ се в централната част на гр.
Сопот |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: според предание е
основан в началото на ХІХ в. около издигнатия през ХV в. параклис. Опожарен
е през 1877 г., като оцеляват черквата,
скривалището на В. Левски, чешмата
(1852 г.), част от килиите и старата
лозница. Последната е на възраст над
300 г. и се счита за една от най-старите
в България. Възобновен е след
Освобождението. Понастоящем е
постоянно действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява комплекс от построената
през ХV в. еднокорабната, безапсидна
и безкуполна манастирска черква (13 х 6
м), жилищни и стопански сгради.
Запазено е скривалището на Васил
Левски, а зад черквата е гробът на
монахиня Христина, укривателка на
Апостола, зверски убита от турците
през 1877 г. В манастира е запазена
килията, в която са живели Хаджи Ровоама и послушницата Рада
Госпожина, героини от романа “Под
игото” на Иван Вазов. В съседство на
манастира са построената през 1846 г.
голяма трикорабна и триапсидна
енорийската черква “Св. св. Петър и
Павел” и Радиното училище.
Манастирът е обявен за паметник на
културата |
|
|
 |
 |
СОПОТСКИ
"ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ"
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място:
манастир в
южното подножие на Троянска пл. от
Средна Стара пл., на 1,4 км СЗ от гр.
Сопот |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: според едно предание
Сопотския манастир е наследник на прочутия Сушицки манастир,
намирал се край гр. Карлово. През ХV-ХVІ в. по нареждане на турците бил
преместен на днешното му място. През 1877 г. е
опожарен, а през 1879 г. - възобновен.
Понастоящем е постоянно действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: представлява
комплекс от черква, жилищни и
стопански сгради. В манастира
7 декември 1858 г. е подстриган за монах
Апостолът на свободата Васил Левски.
Близо до манастира е Дядостояновата
воденица, в която се развиват
събития от романа “Под игото” на
Иван Вазов. Обявен е за паметник на
културата |
|
|
 |
|
|