АРБАНАШКИ "СВ. НИКОЛАЙ" Текст и снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир на Арбанашкото плато от Средния Предбалкан, в с. Арбанаси
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през ХІХ в. (1833 г.) от монаха Зотик около съществуващата дотогава енорийска черква, запустяла след кърджалийско нападение през 1798 г. Понастоящем манастирът е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква, жилищни сгради и параклис. Черквата е еднокорабна, едноапсидна и с притвор еднокуполна сграда с източно – мъжко и западно – женско отделение. Построена е през ХVІІ-ХVІІІ в., а през 1716 г. до северната й страна е пристроен параклисът “Св. Пророк Илия”. Жилищните и стопанските сгради са строени през периода 1833-70 г. Забележителен е дърворезбованият иконостас от ХVІІ-ХVІІІ в, както и старинният бронзов полилей, подарен на черквата през 1746 г. Манастирът е обявен за паметник на културата и попада в границите на исторически и архитектурно-археологически резерват
	Връзки: тел.: 062 / 65-03-45

АРБАНАШКИ "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО" Текст и снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир на Арбанашкото плато от Средния Предбалкан, в с. Арбанаси
	Историческо развитие и сегашно състояние:  според предание е основан през ХІV в., а след 1393 г. - вероятно запустява. През 1680 г. манастирът бил възобновен и построена днешната черква. При кърджалийско нападение през 1798 г. манастирът бил разрушен, а през 1836 г. - възобновен. Понастоящем е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква, жилищни сгради и параклис. Черквата (18 х 6 м) е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда, с два притвора и обширен параклис “Св. Троица” от северната й страна. В нея се пази чудотворната икона “Св. Богородица - Труеручица”. Стенописана е изцяло. Над входа на манастира е издигната камбанария. Манастирът е обявен за паметник на културата и попада в границите на исторически и архитектурно-археологически резерват
	Връзки: тел.: 062 / 62-03-22

БАТОШЕВСКИ "ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО" Web-сайт

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в южния край на с. Батошево
	Историческо развитие и сегашно състояние:  манастирът е основан неизвестно кога. Опожарен е през ХVІІ в. (1674 г.), а е възобновен през ХІХ в. (1872 г.) от Миню Попкоев като “семеен” манастир, в който първа монахиня е една от дъщерите му – Мария. Понастоящем манастирът е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква, построена през 1905 г., жилищни и стопански сгради. Манастирът е обявен за паметник на културата
	Връзки: тел.: 067303 / 571

БАТОШЕВСКИ "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО" Текст и снимки, Снимки, Снимка1

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир, разположен в североизточните склонове на масива Разлатица от Средния Предбалкан, на левия бряг на р. Росица, на 17 км ЮЗ от гр. Севлиево и на 5 км ЮЗ от с. Батошево
	Историческо развитие и сегашно състояние: според известния Батошевски Асенов надпис, намерен в манастира през 1836 г. и съхраняван в Националния археологически институт и музей в София, обителта е основана през ХІІІ в. по времето на цар Михаил ІІ Асен (1246-56 г.). Надписът (по Хр. Темелски) започва така:

 

„[† Аз Василий ІІ по ми]лост божия патриарх на всички българи [в лято 67..] на моето архиерейство с божия помощ [изся]кох гората в тази пустиня и съградих храм ... в името на пресветата Богородица Маторска и в [името на светия ева]нгелист Йоан Богослов...“

 

Манастирът запустява след падането на България под турско робство. Възобновен е през ХІХ в. (1809 г.), а през 1836 г. с щедри дарения и за рекордно кратко време – 164 дни била построена черквата под ръководството на майстор Константин от Пещера. Опожарен е през 1876 г., а е възстановен след Освобождението. Понастоящем е постоянно действащ

Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от черква, двуетажни жилищни сгради, камбанария и стопански помещения. Черквата (20,30 х 12,20 м) е трикорабна, едноапсидна, с две конхи, с вътрешен и открит притвор и с три купола псевдобазилика. С високи художествени качества е иконостасът, чудотворната икона на Св. Богородица, както и стенописите в западната част на открития притвор. През Възраждането в манастира е имало килийно училище, в което са получили своето образование отец Матей Преображенски - Миткалото и Бачо Киро Петров. Манастирът е обявен за паметник на културата

ГЛОЖЕНСКИ "СВ. ГЕОРГИ" Web-сайт, Снимка, Снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир на източния склон на планинския рид Лисец от Западния Предбалкан, под вр. Камен Лисец и на 3 км ЮЗ от с. Гложене
	Историческо развитие и сегашно състояние: според една легенда е основан през ХІІІ в. (1224 г.) от киевския княз Георги Глож. Понастоящем манастирът е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  състои се от черква и жилищни сгради. Последните сключват около черквата затворен отвсякъде двор, което, както и спускащите се от три страни отвесни скали му придават живописния и непристъпен вид на манастир-замък. Жилищните сгради са построени през 1858 г., а впоследствие са реконструирани. Сегашният храм е издигнат през 1931 г. на мястото на разрушената при земетресението през 1913 г. стара черква. Прочутата чудотворна икона на Св. Георги (ХІІІ в.), донесена от княз Глож от Киевско-Печорската лавра в манастира, сега се съхранява в Ловчанската митрополия, а в черквата има нейно копие. През ХVІІІ в. манастирът е бил един от големите културни центрове в областта. По време на Стамболовия режим тук е прехвърлен от Лясковския манастир заточеният по политически причини Търновски митрополит Климент (със светско име Васил Друмев)(1840 – 1901 г.). Известно е, че на Неделя православна той изрекъл историческите си думи:

 

„Да не забравяме никогаж: има православие у нас, има и български народ, няма православие – няма български народ“.

 

	Тук заслужилият духовен, политически и културен деец е държан при изключително тежки условия в продължение на девет месеца през 1893-1894 г. Сега килията му е превърната в музей. Манастирът е бил посещаван от Васил Левски, като е запазено скривалището му. Гложенският манастир е обявен за паметник на културата
	Връзки: тел.: 06901 / 388

ДОЛНОБЕШОВИШКИ "СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ"

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в югоизточната част на рида Веслец от Западния Предбалкан, на ок. 1 км З от с. Долна Бешовица, на ок. 6 км СЗ от гр. Роман и на ок. 25 км И от гр. Враца
	Историческо развитие и сегашно състояние:  манастирът е основан през ХІІ в., възобновен е през ХVІІ в., а понастоящем е изоставен и ограбен
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:   манастирският комплекс се състои от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква (8,30 х 5,50 м), варварски поругана от иманяри и рухнали жилищни сгради. През периода 1843-1845 г. в манастира е работил Захари Зограф, оставайки ценни художествени произведения. В манастирския двор е запазена красива каменна чешма. Манастирът е обявен за паметник на културата

ДРЯНОВСКИ "СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" Web-сайт, Снимка, Снимка1, Снимка2

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в живописния пролом на Дряновска река, на десния й бряг и на ок. 4 км ЮЗ от гр. Дряново
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство (в началото на ХІІ в.) и е разрушаван на два пъти през годините на турското робство (ХІV и ХVІІ в.). Неизвестно кога манастирът бил преместен на днешното му място, където през 1845 г. била построена днешната черква “Св. Архангел Михаил”. Сега е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. По време на националноосвободителните борби е посещаван от отец Матей Преображенски и Васил Левски. През 1876 г., по време на Априлското въстание, тук се укрива четата на поп (йеромонах) Харитон и след деветдневни героични сражения е разгромена, а манастирът е разрушен до основи. Възобновен е през 1880 г., а през 1897 г. на мястото на построената през 1861 г. черква “Успение Богородично” е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници. Манастирът е обявен за паметник на културата
	Връзки: тел.: 0676 / 23-89

КИЛИФАРЕВСКИ "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО" Статия, Снимка, Снимки, Снимка1

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир на десния бряг на р. Белица, на ок. 2 км ЮИ от гр. Килифарево и на ок. 12 км Ю от гр. Велико Търново
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство, като за точния период има две хипотези. Според първата за основател на манастира се смята великия български цар Асен, а втората отнася основаването му към ок. 1350 г. от Св. Теодосий Търновски с подкрепата на цар Иван Александър. По време на Второто българско царство в манастира е творила Килифаревската книжовна школа. През 1393 г. е разрушен от турците, а по-късно е възстановен, но от този период няма запазени сведения. Манастирът е свързан с Първото търновско въстание (1598 г.) и с Второто търновско въстание (1686 г.). След потушаването на последното въстание манастирът-крепост бил окончателно разрушен. Не след дълго спасилите се монаси възобновили манастира на сегашното му място, в ниското край реката, на мястото на манастирски чифлик. В периода 1793-1798 г. манастирът е опустошен от кърджалиите, но скоро след това е възобновен. Понастоящем е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. През 1842 г. майстор Кольо Фичето построил днешната еднокорабна и еднокуполна черква “Св. Димитър”, като западната и северната стени на старата черква “Рождество Богородично” (построена през 1718 г.) били съборени и северно от нея била построен параклисът "Св. Теодосий Търновски" с два жертвеника - на Св. Теодосий Търновски и на Св. Иван Рилски. Трите параклиса били обединени под общ покрив, даващ облика на днешната черква “Св. Димитър.” Запазен е ценен иконостас от 1843 г., изработен от тревненски майстори-зографи. Красивите двуетажни жилищни сгради са построени през 1849 г. Обявен е за паметник на културата
	Връзки: тел.: 06114 / 24-80

КЪПИНОВСКИ "СВ. НИКОЛАЙ" Текст и снимки, Снимка

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в северното подножие на Еленските височини на Средния Предбалкан, на левия бряг на р. Веселина, край с. Къпиново и на ок. 14 км. ЮИ от гр. Велико Търново. Манастирът отстои на ок. 2 км ЮИ от Плаковския манастир и заедно с него биват наричани ”Манастирите-близнаци”
	Историческо развитие и сегашно състояние:  основан е през ХІІІ в. (1272 г.) по времето на цар Константин Асен-Тих. Опустошаван е няколко пъти по време на турското робство, последният път през 1798 г., след което през 1835 г. е възобновен.  През 1794 г. за два месеца игумен е Св. Софроний Врачански, който тук прави частичен препис на История Славяноболгарская. През целия ХVІІІ и първата половина на ХІХ в. в манастира функционирало училище за свещеници и граматици. По време на национално-освободителните борби заедно със съседния Плаковски манастир е средище на революционна дейност. През Руско-турската освободителна война край манастира станали сражения, като някои от загиналите руски воини са погребани в манастира. Къпиновският манастир е един от големите постояннодействащи манастири в България
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:   представлява комплекс от черква, два параклиса (от 1864 г.), жилищни и стопански сгради. Манастирската черква (18 х 9 м) е построена през 1835 г. и представлява еднокорабна, едноапсидна, безкуполна и с притвор сграда. Със средства на братя Хорозови от гр. Елена, през 1856 г., са построени жилищните сгради. В двора на манастира се намира откритият параклис “Възкресение Христово”, а в източната част на жилищната сграда е параклисът “Въведение Богородично”, изцяло стенописан от неизвестен даровит зограф. Непосредствено до манастира, на р. Веселина, е красивият Къпиновски водопад. Манастирът е обявен за паметник на културата
	Връзки: тел.: 061101 / 312, 228

ЛЯСКОВСКИ "СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ" (наричан още - "Петропавловски") Снимка, Текст и снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир, разположен върху Арбанашкото плато от Търновските височини на Средния Предбалкан, на 2,5 км ЮЗ от гр. Лясковец
	Историческо развитие и сегашно състояние:  според най-популярното предание е основан през ХІІ в. от братята Асен и Петър. Според друго предание манастирът бил построен около 1450 г. от някой си богаташ от с. Арбанаси, на име Павоиан. Смята се, че Лясковския, заедно с Патриаршеския манастири не били разрушени при турското нашествие, защото се намирали под височайшето покровителство на "валиде султанките" (султанските майки). През 1662 г. била построена старата черква, съборена при разрушителното Горнооряховско земетресение от 1913 г. Манастирът е средище на националноосвободителните борби – през 1700 г. тук се организира Мариното (Търновското) въстание, през 1856 г. е сборен пункт на четата на капитан Дядо Никола (Дядониколовото въстание), а през 1862 г. е център на Търновското въстание на Хаджи Ставри (Хаджиставревата буна). Манастирът е сигурно убежище на отец Матей Преображенски, Христо Иванов – Големия, Бачо Киро и Васил Левски. От 1874 г. до 1886 г. в манастира действа първото богословско училище в България, създадено от Търновския митрополит Иларион Макариополски и Недю Жеков. По време на Стамболовия режим, през 1893 г., тук по политически причини за шест месеца е бил заточен Търновският митрополит Климент (Васил Друмев), прехвърлен впоследствие в Гложенския манастир. През ХVІІІ в. Лясковският манастир поддържа връзка с руски манастири.  Понастоящем е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от черква, часовникова кула, жилищни и стопански сгради. Обявен е за паметник на културата
	Връзки: тел.: 0619 / 2-20-93

МЕРДАНСКИ "СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ" Текст и снимки, Снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир, разположен сред Търновските височини на Средния Предбалкан, в западния край на с. Мерданя
	Историческо развитие и сегашно състояние: според предание е основан по времето на Второто българско царство на мястото, където Търновският патриарх Василий посрещнал победителя в Клокотнишката битка (станала в деня на празника на Св. 40 мъченици Севастийски) цар Иван Асен ІІ. Манастирът бил опожарен от турските нашественици, а през ХІХ в.  възстановен. Сега е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:   представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата (20 х 9 м) е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи, с притвор и купол върху висок барабан и е построена през 1867 г. със средствата на архимандрит хаджи Кесарий Хорозов от гр. Елена, който става игумен на манастира. Манастирът е обявен за паметник на културата
	Връзки: тел.: 0619 / 6-22-79

ПАТЛЕЙНСКИ (ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ) "СВ. ПАНТЕЛЕЙМОН" Текст и снимки, Текст и снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир от т. нар. Извънградски великопреславски манастири, разположен в м. Патлейна в Драгоевска пл. от Източния Предбалкан, високо на десния бряг на р. Голяма Камчия (Тича) и на ок. 5 км Ю от съвременния гр. Велики Преслав
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през ІХ в., скоро след покръстването на българския народ. От археологическите разкопки е видно, че манастирът е продължил да функционира и по време на Второто българско царство. Времето, когато Св. обител е прекратила своето съществуване не е известно, но в един доклад на епископ Петър Богдан се споменава за манастир покрай Велики Преслав. Понастоящем от манастира са запазени значителни развалини, покрити с метална конструкция
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: манастирските развалини са разкрити при археологическите разкопки, проведени в периода 1909-1914 г. под ръководството на един от основателите на българската археология Йордан (Юрдан) Господинов. Патлейнският манастир представлява комплекс от кръстокуполна черква, жилищни и стопански сгради, като са оформени три двора – молитвен, жилищен и стопанско-производствен с керамични и стъкларски работилници. От северната страна на черквата е разкрита вкопана в земята гробница с шест зидани гробни камери. Според някои ранни изследователи, манастирът е бил важно книжовно средище по време на Първото българско царство, като в него са творили Кирило-Методиевите ученици Климент и Наум, пренесли тук създадената в Плиска Плисковско-Преславска книжовна школа. Понастоящем се приема, че Патлейнският манастир е бил художествено-производствен център, но не и книжовно средище. При разкопките са открити късове, от които е "сглобена" монументалната керамична икона на Св. Теодор Стратилат (Х в.) – едно от най-забележителните произведения на изобразително изкуство от времето на Първото българско царство. Мнението, според което в манастира се е замонашил княз Борис І след отказването му от престола в полза на първородния му син Владимир-Расате не почива на реални факти, а и би било странно князът да отиде в този отдалечен от тогавашната столица Плиска манастир. Патлейският манастир е обявен за паметник на културата

ПАТРИАРШЕСКИ "СВ. ТРОИЦА" Снимка, Снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир, разположен сред Търновските височини от Средния Предбалкан, под величествен скален венец в Търновския (Дервентския) пролом на р. Янтра, на десния й бряг и на ок. 5 км С от гр. Велико Търново
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е според едни изследователи през ХІ в. (1070 г.), а според други – през ХІV в. Понастоящем се смята, че става въпрос за два съседни манастира (на разстояние около 1 км), съществували в един период от време паралелно. Приема се, че днешният Патриаршески манастир е основан от Св. Патриарх Евтимий и в него към края на Второто българско царство създава прочутата Търновска книжовна школа. Има данни, че Патриаршеския , заедно с Лясковския манастири не били разрушени при турското нашествие, защото се намирали под височайшето покровителство на "валиде султанките" (султанските майки). След падането на България под турско робство запада, но от ХV до ХІХ в. попада под покровителството на влашки и молдовски войводи, за което са запазени дарствени грамоти. През 1803 г. манастирът е бил ограбен от кърджалии, а през 1812 г. обитателите му са сполетени от чумна епидемия. Възобновен е през 1847 г., а през 1913 г. сериозно пострадва при Горнооряховското земетресение. Тогава се срутват построената от майстор Колю Фичето и изографисана от Захари Зограф черква и жилищните сгради. Оцеляват само няколко стари икони, част от които рисувани от Захари Зограф. Манастирът е възобновен през 1927 г. и понастоящем е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от внушителна трикуполна черква (с подземен параклис под нея), жилищни и стопански сгради. Обявен е за паметник на културата
	Връзки: тел.: 06112 / 24-76

ПЛАКОВСКИ "СВ. ПРОРОК ИЛИЯ" Снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир край с. Плаково в северното подножие на Еленските височини от Средния Предбалкан. Манастирът отстои на ок. 2 км СЗ от Къпиновския манастир и заедно с него биват наричани – ”Манастирите-близнаци”
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство, а при падането на България под турско робство е разрушен. Възобновен е през ХV в. (1450 г.), след което е неколкократно опожаряван и разграбван. През 1835 г. в манастира се организира прочутата Велчова завера, един от водачите на която е Отец Сергий – бивш игумен (проигумен) на манастира. По време на заверата игумен е архимандрит Максим (Райкович). След потушаването на заверата манастирът не е разрушен, както погрешно се споменава в някои източници, но организаторите й били съдени и повечето от тях - обесени. През 1845 г. е построена днешната черква, а в периода 1850-1866 – жилищните сгради. През 1856 г. майстор Кольо Фичето построява величествена камбанария (висока 25,90 м от нивото на двора), издигаща се над западната манастирска жилищна сграда. Понастоящем манастирът е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата (19 х 7,5 м) е еднокорабна, едноапсидна, с две певници, с островръх купол върху кръгъл барабан и открит притвор. От нея произхожда ценна икона, дело на Захари Зограф – “Христос – Велик архиерей с 12-те апостоли” (1845 г.). Обявен е за паметник на културата
	Връзки: тел.: 061101 / 320

ПРЕОБРАЖЕНСКИ "ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ" Текст и снимки, Снимки, Снимки1, Снимка, Снимка1, Снимка2

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир, разположен сред Търновските височини от Средния Предбалкан, в Търновския (Дервентския) пролом на р. Янтра и на левия й бряг, на ок. 5 км С от гр. Велико Търново
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство на 1,5 км югоизточно от сегашния манастир - останките му са известни като Стария Преображенски манастир. При падането на България под турско робство последният вероятно не е бил разрушен, както се смяташе доскоро, а по-скоро е пострадал при някое свличане на камъни от неустойчивия скален венец през ХV-ХVІ в. През 1825 г. е възобновен от монаха Зотик на днешното му място, като строителството започнало през 1833 г. През 1974 г. почти цялото източно крило се пропада в пропастта вследствие на свлачище, а през 1991 г. част от западното крило е разрушено при каменопад (срутище). Преображенският манастир е дал на българския народ двама забележителни дейци - йеромонах (поп) Харитон и Матей Преображенски - Миткалото. Понастоящем манастирът е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  в манастирския комплекс са обособени три двора: монашески, поклонически и стопански. Днес в манастира има жилищни и стопански сгради, както и четири храма. Строежът на главната манастирска черква "Преображение Господне" е започнат от майстор Димитър Софианлията (1834 г.), а след обесването му за участие във Велчовата завера, е довършен от майстор Колю Фичето (1861 г.). Черквата (24,50 х 11 м) е еднокорабна, кръстокуполна, едноапсидна, с две певници, с два притвора и купол върху нисък осемстенен барабан. Тя е изписана от Захари Зограф през 1849 г.; негови са и повечето иконостасни икони. Прочутият му стенопис "Колелото на живота", внушаващ идеята за преходността на човешкия живот, е изографисан върху южната външна стена на апсидата. "Св. Андрей Първозвани" е подземен параклис, вграден в източното жилищно крило (сега не съществува). Над него е била малката еднокуполна, с две певници черква "Св. Благовещение Богородично", построена през 1833 г., а през 1863 г. преустроена от майстор Колю Фичето (сега не съществува). В нея са били запазени олтарни икони от Станислав Доспевски (1864 г.). Гробничната черква "Възкресение Лазарово" е четвъртата манастирска черква и е построена през 1891 г. Манастирската камбанария е дело на майстор Колю Фичето и е построена през 1863 г. В нея се намира голяма камбана (тежаща 750 кг, днес в Националния исторически музей) подарена от руския император Александър ІІ, в знак на признателност към манастира, превърнат в болница по време на Руско-турската освободителна война. Императорът подарява на манастира и кристален полилей, който се намира в главната черква. В музейната сбирка на манастира се пазят ценни икони, както и стари книги. Обявен е за паметник на културата
	Връзки: тел.: 062 / 62-30-76

ПРИСОВСКИ "СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" Снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир, разположен сред Търновските височини на Средния Предбалкан,  на ок. 4 км Ю от с. Присово
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство, а при падането на България под турско робство е разрушен. Възобновен е през ХV в. (1409 г.), а по време на Търновските въстания (1598 г. и 1686 г.) отново е разрушаван. Възобновен е през ХІХ в. (1858 г.). Манастирът е средище на националноосвободителните борби. Понастоящем е постоянно действащ, но е превърнат в приют за наркомани
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата (18 х 7 м) е еднокорабна, едноапсидна, с открит притвор, с две певници и е построена от майстор Петко Христов от близкия гр. Дебелец през 1858 г. В Криптата към Националната художествена галерия се съхраняват ценни икони от манастира. Обявен е за паметник на културата

ПРИСОВСКИ "СВ. ПАНТЕЛЕЙМОН" Снимка, Снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир, разположен сред Търновските височини на Средния Предбалкан и в източния край на с. Присово
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през ХІХ в. (1870 г.) като “семеен” манастир от съпрузите Минчо и Дража Райчеви, а официално функционира от 1882 г., когато е осветена черквата му. Понастоящем е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Обявен е за паметник на културата
	Връзки: тел.: 061105 / 411

РАКОВИШКИ "СВ. ТРОИЦА" Снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир под вр. Черноглав (858 м н. в.) в пл. Бабин нос от Западния Предбалкан, на ок. 4 км СЗ от с. Раковица
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през Х-ХІ в., а след падането на България под турско робство запада. Вероятно е възобновен по време на турското робство, а след това отново е опожаряван. Възобновен е през 1825 г. от йеромонах Герасим, за чийто живот е запазено интересно предание. Понастоящем е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от две черкви, жилищни и стопански сгради. Построената през Х-ХІ в. стара черква (8,5 х 8 м) е от типа “вписан кръст” и е кръстокуполна, с висок купол на шестостенен барабан и е с пристроен в началото на ХІХ в. притвор. През 1825 г. черквата е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани. През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Раковишкият манастир е център на националноосвободителните борби в Северозападна България – в него се организират въстания през 1848 г., 1850 г. (Видинското въстание) и 1856 г. След Освобождението, в памет на загиналите във въстанията, е построена новата черква с долепена до западната й страна висока камбанария. Манастирът е обявен за паметник на културата
	Връзки: тел.: 09332 / 595, GSM: 0886 / 71-11-76

СКРАВЕНСКИ "ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ"

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в м. Баткун, разположен високо над Новаченския пролом на р. Бебреш под вр. Креща (736 м н. в.) в Лакавишкия рид на Западния Предбалкан, на около 4 км ССИ от с. Скравена
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство - според една легенда по личното нареждане на цар Иван Асен ІІ. След падането под турска власт на крепостта Боженишки Урвич (вж. там) бил опожарен от турските нашественици. Според едно предание бил възобновен през 1608 г. от Св. Пимен Зографски (Софийски). По-късно - през 1864 г. отново е разрушен, а през 1930 г. е възобновен. Сега е периодично действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от еднокорабна и едноапсидна черква (построена през 1930 г.) със запазени фрагменти от стенописи, останали от стария храм и жилищна сграда. В Националния исторически музей се съхранява олтарна врата от старата черква. В съседство е пещерата Меча дупка

СКРАВЕНСКИ "СВ. НИКОЛАЙ" Снимка

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в югозападното подножие на Лакавишки рид от Западния Предбалкан, на ок. 2 км СИ от с. Скравена
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство върху старо култово място и е разрушен най-вероятно в периода, когато севаст Огнян брани близката крепост Боженишки Урвич. Основите на храма са разкрити при любителски разкопки през 1938 г., а днешната черква е издигната през 1959 г. върху старите основи. Понастоящем манастирът е периодично действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от просторна, еднокорабна, едноапсидна черква с емпория (балкон), триделен притвор с камбанария над него и жилищна сграда, разположени под сянката на огромен вековен дъб

СТРУПЕЦКИ "СВ. ПРОРОК ИЛИЯ" (наричан още - "Тържишки") Снимка

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в северната част на рида Гола глава на Западния Предбалкан, на десния бряг на р. Искър и на ок. 3,5 км З от с. Струпец
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е неизвестно кога, а след падането на България под турско робство запустява. През ХVІ - ХVІІ в. манастирът е възобновен, за което свидетелстват запазените стенописи в старата черква. През 1824 г. започнало неговото възстановяване от видния врачански гражданин Димитраки Хаджитошев. След насилствената смърт на ктитора манастирът запустял за кратко. През 1857 г. била осветена голямата триетажна жилищна сграда с параклис "Св. Пророк Илия" на втория й етаж. При пожар през 1972 г. сградата частично е унищожена, а след това е възстановена. Понастоящем манастирът е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  в обширния двор, ограден от една страна с внушителната триетажна жилищна сграда са двете черкви, красивата чешма с четири чучура и 12 каменни релефа (построена през 1862 г.) и стопански постройки. Старата черква, вероятно посветена на Св. Николай (8,20 х 5 м) е построена вероятно в края на ХVІ и началото на ХVІІ в., а е възобновена през 1824 г. През 1850 г. към нея бил пристроен притвор, разрушен през 1920 г. Представлява каменен, еднокорабен и едноапсиден храм, укрепен с контрафорси, изцяло стенописан от неизвестен майстор-зограф. Стенописите днес са реставрирани и представляват едни от най-ценните запазени до наши дни произведения на стенната живопис. Новата черква "Св. Пророк Илия" е построена през 1991 г. Обявен за паметник на културата
	Връзки: тел.: 09123 / 20-52, 20-53

ТЕТЕВЕНСКИ "СВ. ПРОРОК ИЛИЯ" Снимка, Снимка1, Снимка2

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в южното подножие на Васильовска пл. от Средния Предбалкан в СИ край на гр. Тетевен
	Историческо развитие и сегашно състояние: според предание е основан по време на Второто българско царство, а първите писмени сведения за манастира са от 1600 г. в Молитвослов, съхраняван в Църковно-историческия и архивен институт при Българската Патриаршия в София. Понастоящем е периодично действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от черква и жилищна сграда. Черквата (16,60 х 8,65 м) е с изключително оригинална архитектура – еднокорабна, едноапсидна, петконхална, с два купола, разположени на високи барабани и покрита с тикли. Първоначално през ХІІІ-ХІV в. са изградени три от конхите (източната конха изпълнява ролята на апсида) и купол, а другите две конхи и вторият купол са добавени по-късно – през 1869 г. Черквата е без притвор и има един западен вход и един вход в югозападната конха. Между двете северни конхи е изградено достъпно само отвън помещение, приспособено за костница. Запазени са ценни икони и иконостас, изработен през ХІХ в. от тревненски резбари. Преди Освобождението манастирът е бил важен книжовен център с килийно училище и библиотека. Обявен е за паметник на културата

ЧЕКОТИНСКИ "СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" Снимка

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в Лакавишкия рид от Западния Предбалкан край махала Чекотин, на ок. 2 км З от с. Калугерово
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е вероятно по времето на Второто българско царство, а по време на превземането на крепостта Боженишки Урвич е разрушен. Според народното предание е възобновен през ХVІІ в., но по-късно е опожарен от кърджалии. Възобновен е през първите десетилетия на ХІХ в. През 1986 г. е осветена възстановената стара жилищна сграда на манастира, а през 1990 г. е направено разширение. През 1991 г. старото крило изгаря, но скоро то е възстановено и цялостният манастирски комплекс е осветен през 1992 г. Сега е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради, както и параклис “Св. Генадий патриарх Цариградски” в едно от жилищните крила. Черквата (10 х 7,50 м) е еднокорабна, едноапсидна, с две плитки певници, с открит притвор и е обновена през 1841 г. Манастирът е посещаван от Васил Левски. На ок. 4 км З е крепостта Боженишки Урвич, където е запазен прочутият Скален надпис на севаст Огнян. Манастирът е обявен за паметник на културата
	Връзки: тел.: 071337 / 280