Маркират се пътеките водещи до туристически хижи и заслони, върхове, чешми, извори, езера, водопади, пещери, природни феномени, исторически паметници и други забележителни места. 

Най-често с маркировка са свързани населените места с хижите и хижите помежду им.

При правилно поставяне на маркировъчните знаци не е нужна специална подготовка за придвижването до съответния обект.

Маркировъчните знаци са поставени така, че да се виждат еднакво добре и от двете посоки на движение:

Обикновено с туристическата маркировка се маркират най-късите и удобни пътища, преминаващи през безопасни, хубави или забележителни места.

ОСНОВНО ПРАВИЛО: При загубване на маркировката, по непознат маршрут, е нужно да се върнем обратно до последния забелязан маркировъчен знак и оттам да продължим търсенето си.

За маркиране на летни маршрути се използва основно лентова маркировка, представляваща три водоравни ивици, допрени една до друга, от които средната представлява основният ориентиращ цвят, а страничните ивици служат за привличане на вниманието. Използват се четири ориентиращи цвята: червен, зелен, син и жълт, а за привличащ цвят се използва белият. Все още се срещат и стари маркировъчни знаци, при които за привличащ цвят е използван жълтият.

Професионално поставената лентова маркировка се познава по това, че е направена с помощта на шаблон върху неподвижни предмети (дървета, стени на сгради, скали, неподвижни камъни и др.). Напоследък все по-често се използват готови трицветни метални табелки, които се заковават върху дървета.

Червеният цвят, като привличащ най-силно вниманието, се използва за маркиране предимно на билни маршрути, а  останалите цветове - за маркиране на второстепенни маршрути. С червена маркировка са маркирани изцяло и трите международни маршрута, минаващи през България - Е-3, Е-4 и Е-8. За допълнително маркиране на последните са използвани и малки квадратни жълти табелки с надпис "Е-3", "Е-4" или "Е-8" и стрелка сочеща посоката на маршрута:

Друг основен маркировъчен знак е стрелката. Най-често тя е във вид на табелка, като с нея освен посоката на движение се указва и мястото, докъдето маркировката води. Има две основни разновидности табелки, според времето когато са поставяни: жълти с черни букви (по-старите) и бели с черни букви (по-новите).

Пред хижите, в изходните пунктове, както и на важни кръстовища се поставят указателни табла, които нагледно, със схематични изображения, осведомяват за по-важните туристически обекти, разстоянието между тях и цвета на използваната маркировка:

По билните части на планините съществуват и т.нар. пирамидки - купчинки от камъни, поставяни от туристи или овчари за ориентиране при лоши атмосферни условия през лятото или при избор на маршрут в технически сложен участък. На някои места по един маршрут има няколко варианта, маркирани по този начин и правилният избор е затруднен.

През лятото, при лоши атмосферни условия, движението по зимната маркировка е много препоръчително, въпреки че е в повечето случаи е свързано с преодоляването на по-голяма денивелация.

На някои от по-новите туристически карти е направен опит да се нанесат цветовете на маркираните маршрути. Поради многото допуснати грешки (в цветовете, в точното трасе на маршрутите; съществуват маршрути, които не са маркирани, а са посочени като такива и обратно) се препоръчва информацията да се използва само за сведение.

 Зимната маркировка се състои основно от метални колове (тръби от 1,5 до 2 цола), здраво забити в земята (най-малко на 60 см) и бетонирани. Има и изключения като зимната маркировка от х. "Мусала" до връх Мусала, където са използвани металните релси, служили за стълбове на изоставената телефонна линия до върха. Коловете са боядисани с блажна боя в контрастни на снега редуващи се черни и жълти ивици, широки 200 мм.

Металните колове се използват за маркиране на маршрути в откритите части на планините, както и при излизане на маршрут от гора на големи открити местности (поляни, сечища).

Зимната маркировка е поставена по маршрути с липсваща или понижена лавинна опасност - за повече подробности  виж в изключително ценния Планински зимен пътеводител на Аспарух Марковски.

Някои маркировъчни колове имат в горния си край триъгълни табелка с число (на Витоша), показващо поредния номер на кола, докато други - малка азимутна табелка. Азимутната табелка показва на какво разстояние са предходният и следващият кол, както и каква е посоката към тях. По зимните колове в българските планини рядко може да се види азимутна табелка (такива например има по маршрута х. "Скакавица" - х. "Рилски езера", както и в последния участък по маршрута х. "Ловна" - х. "Рилски езера" през м. Зла бара, където има и азимутна схема) или пък ако има тя е избледняла и негодна за използване.  Съществуващата зимна маркировка е картирана, но тези азимутни карти за съжаление не са обществено достояние. 

Зимната маркировка в българските планини е в доста лошо състояние, коловете на много места са изпочупени или отрязани от "предприемчиви" стопани. Няма кой да се грижи за нея - няма ги маркировъчните бригади, дело на които е по-голямата част от съществуващата зимна маркировка.

Използват се и следните предупредителните табели за лавини и лавиноопасни долини: