Горско-стопанска маркировка

Освен туристическа маркировка, в планините ни се среща и т. нар. горско-стопанска маркировка.

ДЪРЖАВНИ ГОРИ

Съгласно Лесоустройствената инструкция от 1993 г. в българските планини се използва и следната горско-стопанска маркировка, обозначаваща:

Граница на защитена природна територия:

Представлява двуцветна бяло-червена ивица, над която върху бял фон е изписано с червени главни букви съкращението, посочващо вида на защитената територия:

Р - резерват

ЗМ - защитена местност

НП - народен парк

ИМ - историческо място

ПЗ - природна забележителност

Буферната зона на резерват се обозначава с червена ивица:

	Граница на отдел и подотдел: Чрез тези граници гората се дели на съответни горски участъци. До знака за граница на отдел върху бял фон с черни букви може да е изписан неговият номер:
	Семенна база: Границата й е означена с жълта ивица с надпис над нея СБ, също с жълти букви. Използва се и означението "жълт кръст":

ЧАСТНИ ГОРИ

Съгласно Правилника за прилагане на Закона за горите границите на горите и земите от горския фонд - собственост на отделни лица, се обозначават трайно с две ивици боя върху стоящи дървета, дървени или бетонни стълбове. Ивиците боя са широки по 3 см с разстояние между тях равно на широчината им, поставени от вътрешната страна на имота.

Цветът на боята, с която се ограничават горите и земите, които не са от държавния горски фонд, е както следва:

- бял, когато горите и земите са собственост на физически лица, на училища, читалища и други юридически лица;

- червен, когато горите и земите са собственост на религиозни организации;

- жълт, когато горите и земите са собственост на общините.

Под двете ивици боя, върху бял фон се изписва буквата "К" и последните четири цифри от кадастралния номер на имота.

ДРУГИ

Ловните полета (ЛП) се маркират по следния начин: