ЗАКОН ЗА
ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Обн.
ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., попр. ДВ. бр.98 от 18 Октомври 2002г., изм.
ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ.
бр.74 от 13 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.77 от 27 Септември 2005г., изм. ДВ.
бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105
от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11
Август 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.99 от 8 Декември
2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември
2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г.
Глава първа.
ОБЩИ
ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I.
Приложно
поле и обхват на закона
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани със:
1. опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората;
2. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната;
3. опазването и ползването на компонентите на околната среда;
4. контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда;
5. осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване;
6. предотвратяването и ограничаването на замърсяването;
7. създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда;
8. стратегиите, програмите и плановете за опазване на околната среда;
9. събирането и достъпа до информацията за околната среда;
10. икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;
11. правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда.
Чл. 2. Целите на закона се постигат чрез:
1. регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната среда;
2. контрол върху състоянието и ползването на компонентите на околната среда и източниците на нейното замърсяване и увреждане;
3. установяване на допустими норми за емисии и за качество на околната среда;
4. управление на компонентите и факторите на околната среда;
5. извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);
6. издаване на разрешителни за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването;
7. обявяване и управление на територии със специален режим на защита;
8. развитие на системата за мониторинг на компонентите на околната среда;
9. въвеждане на икономически регулатори и финансови механизми за управление на околната среда;
10. регламентиране на правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица.
Чл. 3. Опазването на околната среда се основава на следните принципи:
1. устойчиво развитие;
2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве;
3. предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него;
4. участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда;
5. информираност на гражданите за състоянието на околната среда;
6. замърсителят плаща за причинените вреди;
7. съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие;
8. възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и увредените райони;
9. предотвратяване замърсяването и увреждането на чистите райони и на други неблагоприятни въздействия върху тях;
10. интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики за развитие на икономиката и обществените отношения;
11. достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда.
Чл. 4. Компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи.
Чл. 5. Факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, могат да бъдат: естествени и антропогенни вещества и процеси; различни видове отпадъци и техните местонахождения; рискови енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми.
Чл. 6. Управлението, опазването и контролът на компонентите на околната среда и факторите, въздействащи върху тях, се извършват по ред, определен от този закон и от специалните закони за компонентите и факторите на околната среда.
Чл. 7. При трансгранично замърсяване се прилагат изискванията, съдържащи се в споразумения и договори, по които Република България е страна.
Раздел II.
Държавна
политика и органи за управление на околната среда
Чл. 8. Държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите.
Чл. 9. Държавната политика по опазване на околната среда се интегрира в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други, и се осъществява от компетентните органи на изпълнителната власт.
Чл. 10. (1) Компетентни органи по смисъла на закона са:
1. министърът на околната среда и водите;
2. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда;
3. директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ);
4. директорите на басейновите дирекции;
5. директорите на дирекциите на националните паркове;
6. кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите;
7. областните управители.
(2) Компетентни да предприемат предвидените в закона действия и дейности са:
1. на територията на една община - директорът на РИОСВ или кметът на общината, а в градовете с районно деление - кметът на района;
2. на територията на една област - областният управител или директорът на РИОСВ;
3. на територията на няколко общини в обхвата на една РИОСВ - директорът на съответната инспекция;
4. на територията на няколко общини в обхвата на различни РИОСВ - министърът на околната среда и водите.
Чл. 11. (1) (Предишен текст на чл. 11 - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Министърът на околната среда и водите:
1. разработва с органите по чл. 9 политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;
2. ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда Националната система за мониторинг на околната среда;
3. контролира състоянието на околната среда на територията на страната;
4. координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на околната среда;
5. издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики;
6. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт:
а) издава норми за максимално допустими емисии по видове замърсители и норми за максимално допустими концентрации на вредни вещества по компоненти на средата по райони;
б) утвърждава методики за ОВОС;
в) издава норми за рационално използване на възобновими и невъзобновими природни ресурси;
г) осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда;
д) утвърждава методики за контрол на компонентите на околната среда;
7. осъществява други дейности, свързани с опазването и управлението на околната среда в съответствие със специалните закони;
8. подготвя ежегодния доклад за състоянието на околната среда;
9. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване към Европейския съюз) подготвя и представя в Европейската комисия доклади за прилагането на нормативните актове от правото на Европейския съюз в областта на околната среда.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Редът и изискванията за докладването до Европейската комисия относно прилагането на нормативните актове по ал. 1, т. 9 се определят с наредба, приета от Министерския съвет.
Чл. 12. (1) Към министъра на околната среда и водите се създават:
1. Висш експертен екологичен съвет;
2. консултативни съвети по политиката за управление на компонентите на околната среда.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Към РИОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда се създават експертни екологични съвети.
(3) Функциите, задачите и съставът на съветите по ал. 1 и 2 се определят с правилник на министъра на околната среда и водите.
Чл. 13. (1) Изпълнителната агенция по околна среда към министъра на околната среда и водите осъществява ръководството на Националната система за мониторинг на околната среда.
(2) Изпълнителната агенция по околна среда е юридическо лице.
(3) Изпълнителната агенция по околна среда се ръководи и представлява от изпълнителен директор.
(4) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Изпълнителната агенция по околна среда се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 14. (1) Регионалните инспекции по околната среда и водите, дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище.
(2) Органите по ал. 1 са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица.
(3) Ръководителите на органите по ал. 1 са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на околната среда и водите.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.
(5) Броят, териториалният обхват на дейност, функциите и структурата на РИОСВ, правомощията на техните директори, както и дейността на дирекциите на националните паркове и на басейновите дирекции се определят с правилници, издадени от министъра на околната среда и водите.
Чл. 15. (1) Кметовете на общини:
1. информират населението за състоянието на околната среда съгласно изискванията на закона;
2. разработват и контролират заедно с другите органи планове за ликвидиране на последствията от аварийни и залпови замърсявания на територията на общината;
3. организират управлението на отпадъци на територията на общината;
4. контролират изграждането, поддържането и правилната експлоатация на пречиствателните станции за отпадъчни води в урбанизираните територии;
5. организират и контролират чистотата, поддържането, опазването и разширяването на селищните зелени системи в населените места и крайселищните територии, както и опазването на биологичното разнообразие, на ландшафта и на природното и културното наследство в тях;
6. определят и оповестяват публично лицата, отговорни за поддържането на чистотата на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване на територията на населените места, и контролират изпълнението на техните задължения;
7. организират дейността на създадени с решение на общинския съвет екоинспекции, включително на обществени начала, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения;
8. определят длъжностните лица, които могат да съставят актове за установяване на административните нарушения по този закон;
9. осъществяват правомощията си по специалните закони в областта на околната среда;
10. определят лицата в общинската администрация, притежаващи необходимата професионална квалификация за осъществяване на дейностите по управление на околната среда.
(2) Кметовете на общини могат да възлагат изпълнението на функциите по ал. 1 на кметовете на кметства и кметовете на райони.
Чл. 16. Областните управители:
1. осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на територията на областта;
2. координират работата на органите на изпълнителната власт и техните администрации на територията на областта по отношение провеждането на държавната политика по опазване на околната среда;
3. координират дейностите по провеждане на политиката по опазване на околната среда между общините на територията на областта;
4. издават наказателни постановления за актове, съставени по реда на чл. 15, ал. 1, т. 8.
Глава втора.
ИНФОРМАЦИЯ
ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА
Чл. 17. Всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес.
Чл. 18. Информацията за околната среда е:
1. налична първична информация;
2. налична предварително обработена информация;
3. нарочно обработена информация.
Чл. 19. Информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно:
1. състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях;
2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) факторите по чл. 5, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда;
3. състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;
4. обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;
5. анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т. 2;
6. емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда.
Чл. 20. (1) Достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан в случаите, когато се иска:
1. класифицирана информация, която представлява държавна или служебна тайна;
2. информация, която представлява производствена или търговска тайна, определена със закон;
3. информация, която представлява интелектуална собственост;
4. информация, която представлява лични данни, ако физическото лице, с което е свързана тази информация, не е съгласно с разкриването й, и съгласно изискванията, предвидени в Закона за защита на личните данни;
5. информация, която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията;
6. информация, която ще се отрази неблагоприятно на компонентите на околната среда.
(2) Информацията за околната среда се предоставя в срок до 14 дни от датата на уведомяване на заявителя за решението на компетентния орган за предоставяне на достъп до исканата информация.
(3) Лицата, които дават информация за околната среда на компетентните органи, са длъжни да обозначат информацията, за която съществува някое от ограниченията за предоставяне по ал. 1.
(4) При вземане на решение за отказ за предоставяне на информация по ал. 1 компетентният орган отчита обществения интерес от разкриването на тази информация.
(5) В случаите на ограничен достъп наличната информация за околната среда се предоставя в частта й, която е възможно да се отдели от информацията по ал. 1.
(6) Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове.
Чл. 21. (1) Компетентни органи по тази глава са централните и териториалните органи на изпълнителната власт, които събират и разполагат с информация за околната среда.
(2) Компетентни органи по смисъла на ал. 1 са и другите органи и организации, които се разпореждат със средствата от консолидирания държавен бюджет и събират и разполагат с информация за околната среда, с изключение на органите на законодателната и съдебната власт.
(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Задължено да предоставя информация за околната среда по реда на тази глава е и всяко физическо или юридическо лице, което предоставя обществени услуги, свързани с околната среда, и което осъществява тази дейност под контрола на органите и организациите по ал. 1 и 2.
Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министерският съвет ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на околната среда, предложен от министъра на околната среда и водите, който след приемането му го публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда.
(2) Докладът по ал. 1 се внася в Народното събрание в тримесечен срок след предоставяне на данните и информацията от Националния статистически институт.
(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Регионалните инспекции по околната среда и водите ежегодно в срок до 30 април изготвят регионален доклад за състоянието на околната среда на съответната им територия за предходната година. Съдържанието и обхватът на регионалния доклад се определят с указания на министъра на околната среда и водите.
Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) При аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, а при промяна на радиационната обстановка - и Агенцията за ядрено регулиране.
(2) Компетентните органи по ал. 1 са длъжни незабавно да уведомят Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото наднормено замърсяване, като предложат мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото.
Чл. 24. Всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт ежегодно публикува данните за информационните масиви и ресурси от обработена информация за околната среда по чл. 18, т. 2.
Чл. 25. (1) Министърът на околната среда и водите определя със заповед описанието на информационните масиви и ресурси по чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация, когато те съдържат информация по чл. 19.
(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".
(3) Описанието на информационните масиви по ал. 1 и чл. 24 се публикува в Интернет-страницата на Министерството на околната среда и водите.
Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Компетентните органи и лицата по чл. 21 създават Интернет страница и поддържат чрез нея информационна база данни за околната среда, която е безплатна и обществено достъпна.
(2) Базата данни по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:
1. текстове на международни договори, конвенции или споразумения и законодателство, свързано с околната среда;
2. стратегии, планове и програми, свързани с околната среда;
3. доклади за напредъка или прилагането на актовете и документите по т. 1 и 2, ако такива са изготвени или поддържани в електронен вид;
4. националния и регионалните доклади за състоянието на околната среда, както и други доклади за състоянието на околната среда, предвидени в закона или в подзаконов нормативен акт;
5. данни или обобщени данни, постъпващи от мониторинга на дейностите, които оказват или могат да окажат влияние върху околната среда;
6. публични регистри по реда на този закон или на други специални закони в областта на околната среда.
(3) Информацията по ал. 2 периодично се актуализира.
Чл. 26. (1) За предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета "Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация" от Закона за достъп до обществена информация.
(2) В решението за предоставяне на информация по чл. 34, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация се посочва дали се предоставя нарочно обработена информация или друг вид информация.
Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказите за предоставяне на информация, необходима на лицата за подготовка на защитата им в някое от производствата, предвидени в този закон или в друг закон, се обжалват по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 28. Информацията по чл. 18, т. 1 и 2 се заплаща при условията и по реда на чл. 20 - 22 от Закона за достъп до обществена информация.
Чл. 29. За предоставяне на нарочно обработена информация заплащането се договаря за всеки конкретен случай.
Чл. 30. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишен текст на чл. 30, доп. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Компетентните органи предоставят безплатно налична първична и предварително обработената информация за околната среда помежду си, както и на общините, когато тази информация им е необходима за вземане на решения от тяхната компетентност, и за изготвяне на докладите по чл. 22 и по чл. 11, ал. 1, т. 9.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Физическите и юридическите лица предоставят на компетентните органи на изпълнителната власт информацията, необходима за подготовка и представяне на доклади в Европейската комисия, по ред, определен в наредбата по чл. 11, ал. 2, освен ако в друг нормативен акт не е определен различен ред.
Чл. 31. Националните обществени радио- и телевизионни оператори в своите предавания:
1. разпространяват информация за опазването и управлението на околната среда;
2. осигуряват защита на правото на информация за състоянието на околната среда;
3. популяризират знанията и научно-техническите постижения в областта на опазването на околната среда чрез излъчване на български и чуждестранни образователни програми.
Глава трета.
ОПАЗВАНЕ И
ПОЛЗВАНЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
Раздел I.
Общи
условия
Чл. 32. Ползването на компонентите на околната среда за задоволяване на собствени потребности с нестопанска цел е безвъзмездно освен в случаите, определени в този закон и в специалните закони в областта на околната среда.
Чл. 33. Определеното със закон използване на природни ресурси с цел стопанска дейност е възмездно.
Чл. 34. Лицата, осъществяващи дейности по чл. 32 и 33, са длъжни да опазват и възстановяват околната среда.
Раздел II.
Опазване и
използване на водите и водните обекти
Чл. 35. (1) Опазването и използването на водите и водните обекти се основават на дългосрочна държавна политика.
(2) Дългосрочната политика по опазването на водите и водните обекти е основана на рационалното управление на водите на национално и басейново равнище с основна цел постигане на добро състояние на всички води - подземни и повърхностни, за осигуряване на необходимата по количество и качество вода за:
1. питейно-битовите нужди на сегашните и бъдещите поколения;
2. благоприятното състояние и развитие на екосистемите и влажните зони;
3. стопанските и социалните дейности.
Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водните обекти.
(2) Използването на водите и водните обекти се осъществява:
1. без разрешително;
2. с разрешително;
3. чрез предоставяне на концесия.
(3) Когато правото на използване на водите и водните обекти се предоставя чрез различни режими на един и същ титуляр, се прилага по-тежкият режим.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Водовземането и ползването на водните обекти задължително е свързано с осигуряването на минимално допустимия отток в реките.
Чл. 37. Опазването на водите и водните обекти осигурява:
1. баланса между експлоатацията на водите и естественото им възстановяване;
2. съхраняването и подобряването на качеството на повърхностните и на подземните води.
Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването и използването на водите и водните обекти се извършват при условията и по реда на този закон и на специални закони.
Раздел III.
Опазване и
ползване на почвата
Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвата гарантират ефективна защита на човешкото здраве и на функциите на почвата, като се отчита, че почвата е ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс.
(2) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвата имат за цел:
1. предотвратяване на нарушаването, замърсяването и деградацията й;
2. трайно запазване на многофункционалната й способност;
3. осигуряване на ефективна защита на здравето на човека;
4. съхраняване на качествата й като среда за нормално развитие на почвените организми, растенията и животните;
5. осъществяване на превантивен контрол за предотвратяване на неблагоприятни изменения на почвата и прилагане на добри практики за земеползване;
6. отстраняване и/или редуциране на вредни изменения на качеството й, предизвикани от процесите на нарушения, замърсяване и деградация, според изискванията на типовете на земеползване.
Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Юридическите и физическите лица, собственици и/или ползватели на поземлени имоти, са длъжни да не предизвикват вредни изменения върху почвата в собствените и в съседните поземлени имоти.
Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Нормите относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите.
Чл. 41. Собствениците и ползвателите на поземлени имоти са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата.
Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Който причини вредни изменения на почвата, е длъжен да възстанови за своя сметка състоянието й, предхождащо констатираното увреждане.
(2) Собствениците и ползвателите на подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура са длъжни да ги поддържат в техническа изправност и да не допускат замърсяване или друго вредно изменение на почвата около тях.
Чл. 43. (1) Хумусният пласт на почвата се поставя под специална защита.
(2) Преди започване на строителство или търсене, проучване и добив на подземни богатства хумусният пласт на почвата се изземва, депонира и оползотворява по предназначение при условията и по реда на наредба на министъра на земеделието и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Дейностите по ал. 2 се извършват, като не се допуска замърсяване или увреждане на почвата в съседните поземлени имоти.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) След приключване на дейностите по ал. 2 възложителят или инициаторът на проекта е длъжен да извърши рекултивация на увредения терен.
Чл. 44. Собствениците и операторите на депа за отпадъци, включително хвостохранилища, сгуроотвали и други, както и на съоръжения за съхраняване на отпадъци и/или опасни химични вещества, препарати и продукти ги организират и експлоатират по начин, който изключва замърсяване и увреждане на почвата и другите компоненти на околната среда.
Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, се извършват съгласно наредба, приета от Министерския съвет.
Чл. 44б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на функциите на почвата се извършват при условията и по реда на този закон и на специален закон.
Раздел IV.
Опазване и
ползване на земните недра
Чл. 45. Опазването на земните недра е основно задължение на всички, които осъществяват дейности по тяхното проучване и ползване.
Чл. 46. Опазването на земните недра се осигурява чрез:
1. опазването и рационалното ползване на подземните богатства и подземните води;
2. екологосъобразното управление и използване на отпадъците;
3. (отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)
4. възстановяването и/или рекултивацията на нарушените терени при проучването и ползването им;
5. ефективна защита от природни бедствия, катастрофи и други разрушителни процеси в резултат на човешката дейност.
Чл. 47. Земните недра се ползват за:
1. търсене, проучване и добив на подземни богатства;
2. проучване и добив на подземни води и геотермална енергия;
3. промишлено и гражданско строителство; строителство на обекти, свързани с отбраната на страната; съхраняване на отпадъци; стопански, туристически, научноизследователски дейности и др.
Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването и ползването на земните недра при търсенето, проучването и добива на подземни богатства, се извършват по ред, определен от този закон и от Закона за подземните богатства.
Чл. 49. Опазването на земните недра при проучването и ползването на подземните води се извършва по ред, определен от Закона за водите.
Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването на земните недра при ползването им за други цели се извършва при условията и по реда на този закон и на специални закони.
Раздел V.
Опазване и
ползване на биологичното разнообразие
Чл. 51. (1) На опазване и защита подлежат видовете, местообитанията на видовете и природните местообитания с присъщото им биологично разнообразие.
(2) Опазването на разнообразието от природни местообитания и видове от дивата флора и фауна се осъществява при условията и по реда на специален закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването и ползването на естествения ландшафт се осъществяват по начин и със средства, недопускащи вредно въздействие, необратими изменения и/или увреждане на неговите елементи.
Чл. 52. Дивите растителни и животински видове се ползват по начин и със средства, които гарантират благоприятното развитие на техните популации в естествената им среда.
Чл. 53. (1) За опазването и ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите възобновими ресурси от дивата природа се изработват дългосрочни и годишни планове и програми.
(2) Плановете и програмите по ал. 1 се изработват при условията и по реда на съответните специални закони.
Чл. 54. За ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите възобновими биологични ресурси от земите и водите - собственост на държавата и на общините, се заплащат такси съгласно съответните специални закони.
Раздел VI.
Опазване на
атмосферния въздух
Чл. 55. Опазването чистотата на атмосферния въздух осигурява:
1. защита на човешкото здраве, на живата природа, на природните и културните ценности от вредните въздействия и предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото при изменение на качеството на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промените в климата в резултат на различните човешки дейности;
2. запазване качеството на атмосферния въздух в районите, в които то не е нарушено, и подобряването му в останалите райони.
Чл. 56. Опазването на атмосферния въздух се основава на принципите на устойчивото развитие и се извършва при условията и по реда на глава седма и на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Раздел VII.
Управление
на отпадъците
Чл. 57. Управлението на отпадъците се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и се осигурява чрез:
1. предотвратяването или намаляването на образуването на отпадъци и на степента на тяхната опасност чрез:
а) разработването и прилагането на технологии, осигуряващи рационално използване на природните ресурси;
б) техническото разработване и пускането на пазара на продукти, които са проектирани така, че тяхното производство, употреба и обезвреждане да нямат или да имат възможно най-малък дял за увеличаване на количествата или опасността на отпадъците и рисковете от замърсяване с тях;
в) разработването на подходящи техники за окончателно обезвреждане на опасните вещества, съдържащи се в отпадъците, предназначени за оползотворяване, рециклиране или преработване;
2. оползотворяване на отпадъците чрез рециклиране, повторна употреба или регенериране или чрез друг процес на извличане на вторични суровини или на използване на отпадъците като източник на енергия;
3. безопасно съхраняване на отпадъците, непригодни за оползотворяване на настоящия етап на развитие.
Чл. 58. Лицата, чиято дейност е свързана с образуване и/или третиране на отпадъци, са длъжни да осигурят преработването, рециклирането и обезвреждането им по начин, който не застрашава човешкото здраве, и да използват методи и модерни технологии, които:
1. не водят до увреждане или риск за компонентите на околната среда;
2. не предизвикват допълнително натоварване на околната среда, свързано с шум, вибрации и миризми.
Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г.) Управлението на отпадъците се извършва при условията и по реда на този закон и на Закона за управление на отпадъците.
Раздел VIII.
Опазване на
околната среда от замърсяване с азбест (Нов - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от
01.01.2005 г.)
Чл. 59а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването, определя с наредба:
1. изискванията и мерките за предотвратяване и намаляване замърсяването на въздуха и водата с азбест;
2. методите и процедурите за определяне на азбест в прахови емисии;
3. методите и процедурите за определяне на концентрацията на неразтворени вещества в отпадни води, съдържащи азбест;
4. случаите, в които се допускат изключения от изискванията и мерките по т. 1.
(2) Министърът на околната среда и водите може да разреши използването на методи и процедури извън определените в наредбата по ал. 1, ако осигуряват получаването на еквивалентни данни и резултати.
Глава четвърта.
ИКОНОМИЧЕСКА
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Чл. 60. (1) Създава се предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, наричано по-нататък "предприятието".
(2) Предприятието е юридическо лице със седалище в София.
(3) Предприятието не е търговско дружество и не формира и не разпределя печалба.
Чл. 61. (1) Основен предмет на дейност на предприятието е реализация на екологични проекти и дейности в изпълнение на национални и общински стратегии и програми в областта на околната среда.
(2) Предприятието осъществява и други дейности, които осигуряват или допълват основния предмет на дейност.
(3) За осъществяване на дейността на предприятието Министерският съвет с решение може да предоставя за ползване и управление имущество - публична и частна държавна собственост.
(4) Предприятието няма право да сключва договори за кредит с търговски банки и други финансови институции, освен ако за това има изрично решение на Министерския съвет.
(5) Дейността на предприятието за изпълнение на задачите, свързани с основния предмет на дейност, се финансира от:
1. таксите, определени със специалните закони в областта на околната среда;
2. целево предоставени средства от държавния бюджет за екологични програми, когато за това има решение на компетентните органи;
3. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
4. постъпления от лихви по депозити;
5. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) глоби или имуществени санкции за административни нарушения по този закон, Закона за водите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, наложени от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица;
6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;
7. приходи от услуги и дейности, свързани с опазване на околната среда;
8. други постъпления, определени с нормативен акт.
(6) Устройството и дейността на предприятието се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 62. (1) Ежегодно до 30 октомври предприятието внася в Министерството на околната среда и водите план за дейността си през следващата календарна година.
(2) Планът по ал. 1 включва дейности по чл. 61 и съдържа най-малко следните елементи:
1. цели и очаквани резултати;
2. дейности, които ще бъдат извършвани за постигане на резултатите, включително инвестиционен план на предприятието;
3. план за управление на средствата по чл. 61, ал. 5, разработен на основата на очаквани разходи и приходи от дейността на предприятието.
(3) Ежегодно до 28 февруари на текущата година предприятието внася в Министерството на околната среда и водите годишен отчет за дейността през предходната календарна година.
(4) Министърът на околната среда и водите одобрява плана за дейността на предприятието по ал. 1 и годишния отчет по ал. 3.
(5) Средствата за административни разходи на предприятието се одобряват от министъра на околната среда и водите едновременно с плана по ал. 1.
(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Предприятието води счетоводна отчетност на касова и начислена основа по реда, предвиден за бюджетните предприятия.
(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите и разходите на предприятието се консолидират по реда на чл. 33, ал. 6 от Закона за счетоводството.
(8) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Паричните средства на предприятието, включително и сумите за данък върху добавената стойност, се събират, съхраняват, разходват и отчитат по отделна банкова набирателна сметка в Българската народна банка по ред, определен от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.
Чл. 63. (1) Предприятието се управлява от управителен съвет.
(2) Предприятието се представлява от изпълнителен директор.
(3) Управителният съвет се състои от 7 членове, включително председател.
(4) Членове на управителния съвет са:
1. председател - министърът на околната среда и водите;
2. представител на Министерството на околната среда и водите;
3. директорът на Изпълнителната агенция по околна среда;
4. представител на Министерството на финансите;
5. представител на Националното сдружение на общините в Република България;
6. представител на бизнеса, предложен от юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, които в устава или в учредителния си акт включват дейности, свързани с опазване на околната среда;
7. изпълнителният директор по ал. 2.
(5) Членовете на управителния съвет и изпълнителният директор се назначават от министъра на околната среда и водите.
Чл. 64. (1) (Попр. - ДВ, бр. 98 от 2002 г.) Разходването на средствата от:
1. двадесет на сто от санкциите по чл. 69;
2. таксите, събирани от Министерството на околната среда и водите по чл. 71;
3. приходи от предоставяне на информация за околната среда от Министерството на околната среда и водите,
се извършва съгласно Единната бюджетна класификация за поддържане и подобряване на материалната база, за обучение, квалификация и материално стимулиране на Министерството на околната среда и водите при условия и по ред, определени с наредба на министъра на околната среда и водите.
(2) Средствата за материално стимулиране по ал. 1 без дължимите социалноосигурителни вноски се определят в размер до 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Министерството на околната среда и водите за съответната година.
Чл. 65. (1) Осемдесет на сто от санкциите за увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми по чл. 69 постъпват по бюджета на общината, на чиято територия се намира санкционираният субект.
(2) Приходите от глоби и санкции по закона, налагани от кметовете на общини, постъпват по бюджета на съответната община.
(3) Приходите по ал. 1 и 2, както и приходите от глоби за нарушаване на наредбите, приемани от общинските съвети във връзка с опазването на околната среда, се изразходват за екологични проекти и дейности по приоритети, определени в общинските програми за околна среда.
Чл. 66. (1) Националният доверителен екофонд е юридическо лице със седалище София за управление на средствата, постъпващи от суапови сделки "Дълг срещу околна среда" и "Дълг срещу природа" и от правителства и международни финансови институции, и други дарители, предназначени за опазване на околната среда в Република България.
(2) Органи на Националния доверителен екофонд са:
1. управителният съвет;
2. консултативният съвет;
3. изпълнителното бюро.
(3) Управителният съвет се състои от седем членове, включително председател и двама заместник-председатели и четирима членове.
(4) Консултативният съвет се състои от представителите на правителствата и на финансовите и другите институции, които са предоставили средства или оказват съдействие на Националния доверителен екофонд.
(5) Управителният съвет и консултативният съвет приемат правила за работата си.
(6) Изпълнителното бюро организира дейността на Националния доверителен екофонд.
Чл. 67. Министерският съвет определя с наредба начина на управление, устройството и дейността на Националния доверителен екофонд, реда и начина за набирането, разходването и контрола на средствата по него след съгласувателна процедура с дарителите.
Чл. 68. (1) Източници на постъпления в Националния доверителен екофонд са:
1. целево предоставяни средства от държавния бюджет, в това число във връзка с договори по сделки "Дълг срещу околна среда" и "Дълг срещу природа";
2. дарения от международни финансови институции, правителства, международни фондове и външни юридически лица, предоставяни за екологични програми и проекти;
3. дарения от международни фондации и чуждестранни граждани за подпомагане на държавната политика в областта на околната среда;
4. погашения и лихви по предоставени чрез фонда заеми;
5. лихви от средствата на Националния доверителен екофонд в обслужващата банка;
6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;
7. други външни постъпления, съответстващи на характера на дейността на Националния доверителен екофонд.
(2) Средствата от Националния доверителен екофонд се разходват за екологични проекти и дейности в съответствие с условията на дарителите и с приоритетите на националните екологични стратегии и програми.
Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) При увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции.
(2) Санкциите по ал. 1 се налагат с наказателно постановление от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица.
(3) С наказателното постановление по ал. 2 се определят видът и размерът на санкцията.
(4) Наказателното постановление по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(5) Санкциите по ал. 1 са еднократни или текущи.
(6) Размерът на санкцията по ал. 1 се определя по реда на наредбата по ал. 8.
(7) Санкцията по ал. 1 се налага от датата на извършване на проверката от контролните органи на Министерството на околната среда и водите.
(8) Видът, размерът и редът за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения се уреждат с наредба на Министерския съвет.
Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) В случаите по чл. 69, ал. 1 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице налага санкция въз основа на:
1. протокол за проверка от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите;
2. протоколи от лабораторни изпитвания/анализи за установяване на замърсяването или увреждането на околната среда и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения, издадени от лабораториите в системата на Министерството на околната среда и водите или от акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за собствени периодични или непрекъснати измервания на лицата по чл. 69, ал. 1;
3. констативен протокол, съставен въз основа на протоколите по т. 1 и/или т. 2 от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите;
4. предложение от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за налагане на санкция, включващо вида, продължителността и причините за замърсяването или увреждането на околната среда, както и вида и размера на санкцията.
(2) Когато увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения се установява въз основа на извършени собствени периодични или непрекъснати измервания, министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице налага санкция, без да се извършва проверката по ал. 1, т. 1.
(3) Министърът на околната среда и водите със заповед утвърждава образци на протокола за проверка, констативния протокол, предложението за налагане на санкция и наказателното постановление.
Чл. 69б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Санкционирано лице, което преустанови или намали увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения, може да подаде мотивирана молба за отмяна или намаляване на санкцията по чл. 69, ал. 1 до органа, издал наказателното постановление.
(2) В случаите по ал. 1 контролните органи на Министерството на околната среда и водите извършват проверка в срок до 5 работни дни от получаване на молбата по ал. 1.
(3) Когато прекратяването или намаляването на замърсяването или увреждането на околната среда се установява чрез изпитвания/анализи, същите се извършват от лабораториите в системата на Министерството на околната среда и водите или от акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за собствени периодични или непрекъснати измервания.
(4) Когато прекратяването или намаляването на увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения се установява въз основа на извършени собствени периодични или непрекъснати измервания, органът, издал наказателното постановление, отменя или намалява наложената санкция, без да се извършва проверката по чл. 69а, ал. 1, т. 1.
(5) Органът, издал наказателното постановление, със заповед отменя санкцията, когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за отмяна на санкцията се установи, че увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения е прекратено.
(6) Органът, издал наказателното постановление, със заповед намалява санкцията, когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за намаляване на санкцията се установи, че увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения е намалено.
(7) Санкцията по чл. 69, ал. 1 се отменя или намалява от датата на получаване от компетентния орган на молбата на санкционираното лице.
(8) Когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за налагане на санкция се установи увеличаване на увреждането или замърсяването на околната среда или неспазване на емисионни норми и ограничения съгласно разрешителните и комплексните разрешителни, органът, издал наказателното постановление, със заповед отменя първоначално наложената санкция.
(9) В случаите по ал. 8 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице налага с наказателно постановление нова санкция по реда на чл. 69а.
(10) Видът, размерът и редът за отмяна или намаляване на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения се уреждат с наредбата по чл. 69, ал. 8.
Чл. 69в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) При временно или постоянно спиране на дейността, предизвикала увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения, лицето по чл. 69, ал. 1 може да подаде мотивирана молба за спиране на наложената санкция до органа, издал наказателното постановление или заповедта по чл. 69б, ал. 6.
(2) В случаите по ал. 1 контролните органи на Министерството на околната среда и водите извършват проверка в срок до 5 работни дни от получаване на молбата по ал. 1 и съставят констативен протокол, установяващ спирането на дейността.
(3) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице със заповед спира санкцията, когато въз основа на констативния протокол по ал. 2 се установи, че дейността, предизвикала увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения е спряна.
(4) Наложената санкция се спира от датата на получаване от компетентния орган на молбата на санкционираното лице.
(5) Санкционираното лице е длъжно в срок не по-късно от три дни преди датата на възобновяване на дейността по ал. 1 писмено да уведоми органа, издал заповедта по ал. 3.
(6) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице със заповед възобновява санкцията по чл. 69, ал. 1 или по чл. 69б, ал. 6 от датата на възобновяване на дейността съгласно уведомлението по ал. 5.
(7) Ако санкционираното лице не уведоми органа, издал заповедта по ал. 3, за възобновяването на дейността и след проверка от контролните органи на Министерството на околната среда и водите се установи, че дейността е възобновена, министърът на околната среда и водите налага с наказателно постановление санкция за периода от спирането на санкцията по ал. 3 до датата на проверката от контролните органи на Министерството на околната среда и водите.
(8) Санкцията по ал. 7 се налага в троен размер на спряната по ал. 3 първоначална санкция.
(9) В случаите по ал. 7 органът, издал заповедта по ал. 3, възобновява санкцията от датата на проверката на контролните органи на Министерството на околната среда и водите.
(10) При възобновяване на дейността санкционираното лице може да подаде мотивирана молба за отмяна или намаляване на подлежащата на възобновяване санкция до органа, издал заповедта по ал. 3.
(11) Намаляването или отмяната на подлежащата на възобновяване санкция се извършва по реда на чл. 69б.
(12) Министърът на околната среда и водите със заповед утвърждава образец на констативния протокол по ал. 2.
(13) Редът за спиране и възобновяване на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения се уреждат с наредбата по чл. 69, ал. 8.
Чл. 70. (1) Ако санкционираните по чл. 69, ал. 1 лица предприемат действия за постигане на установените норми в съответствие с одобрени от министъра на околната среда и водите инвестиционни програми, те заплащат 10 на сто от дължимите санкции.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Условията и редът за намаляване на дължимите санкции по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 69, ал. 8.
(3) При неизпълнение на инвестиционните програми по ал. 1 в установените срокове министърът на околната среда и водите постановява заплащане в трикратен размер на дължимата месечна санкция за целия първоначален период.
(4) Не се допуска удължаване на сроковете за изпълнение на инвестиционните програми, утвърдени от министъра на околната среда и водите по ал. 1.
Чл. 71. За издаването на решения по ОВОС, разрешителни, становища, лицензии и регистриране Министерството на околната среда и водите събира такси.
Чл. 72. Редът за определянето и събирането на таксите по чл. 71 се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Невнесените в срок глоби и санкции по този закон, по Закона за водите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати се събират заедно с лихвите за санкциите и разноските от Агенцията за държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(2) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице издава акт за установяване на публично държавно вземане по ал. 1.
Чл. 73. По предложение на министъра на околната среда и водите, съгласувано с министъра на финансите, ежегодно със закона за държавния бюджет се определят средства от републиканския бюджет за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в националните екологични стратегии и програми.
Чл. 74. По предложение на кмета на общината ежегодно с приемането на общинския бюджет се определят средства за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в общинските програми за опазване на околната среда.
Глава пета.
СТРАТЕГИИ И
ПРОГРАМИ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА
Чл. 75. (1) Националната стратегия за околна среда и общинските програми за околна среда са средство за постигане целите на закона и се разработват в съответствие с принципите за опазване на околната среда по чл. 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта, министъра на земеделието и горите и другите заинтересувани министри и ръководители на държавни агенции, разработва Националната стратегия за околна среда и я внася за одобряване от Министерския съвет.
(3) В процеса на разработване и обществено обсъждане на Националната стратегия за околна среда участват и представители на научните среди и неправителствени екологични и браншови организации.
(4) Министерският съвет внася в Народното събрание за приемане Националната стратегия за околна среда, след което я публикува.
Чл. 76. (1) Националната стратегия за околна среда се разработва за период 10 години и съдържа:
1. анализ на състоянието на околната среда по компоненти, на факторите, които им въздействат, на тенденциите, причините и източниците на замърсяване и увреждане на околната среда по сектори на националното стопанство, както и на институционалната рамка, административните и икономическите средства за осъществяване на политиката;
2. оценка на възможностите и ограниченията в международен и вътрешен план;
3. цели и приоритети;
4. средства за постигане на целите;
5. варианти за реализиране на стратегията с оценка на възможните позитивни и негативни въздействия и последствия в международен и вътрешен план;
6. петгодишен план за действие с конкретни институционални, организационни и инвестиционни мерки, срокове, отговорни институции, необходими ресурси и източници на финансиране;
7. схема за организация, наблюдение и отчитане изпълнението на плана за действие, за оценка на резултатите, за предприемане на коригиращи действия при необходимост;
8. други.
(2) Основни критерии при определяне на приоритетите в Националната стратегия за околна среда са:
1. спазване принципите на устойчиво развитие;
2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и околната среда;
3. предотвратяване и намаляване на риска за биологичното разнообразие;
4. намаляване на вредните последствия върху компонентите на околната среда в резултат на природни процеси и явления;
5. оптимално използване на природни ресурси и енергия.
(3) Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет отчет за изпълнението на плана за действие по ал. 1, т. 6.
(4) Измененията, допълненията и актуализирането на Националната стратегия за околна среда и петгодишните планове се приемат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Чл. 77. Национални планове и програми по компоненти на околната среда и фактори, които им въздействат, се разработват на основата на принципите, целите и приоритетите на Националната стратегия за околна среда и в съответствие с изискванията на специалните закони за околната среда.
Чл. 77а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите съвместно с министъра на финансите, министъра на икономиката и енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството и други заинтересовани министри разработва Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове.
(2) Националният план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове се приема от Министерския съвет за период 5 години.
(3) С плана по ал. 1 се определят и:
1. общото количество квоти, които ще се разпределят за съответния период;
2. начинът за разпределение на квотите между операторите на инсталации;
3. списъкът на инсталациите и съответното количество квоти, предвидени за всяка инсталация;
4. делът единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии, които могат да се използват за изпълнение на задължението на оператора по чл. 131з.
Чл. 78. Плановете и програмите за регионално развитие, за развитие на икономиката или на отделни нейни отрасли на национално и на регионално равнище осигуряват интегрирано опазване на околната среда в съответствие с принципите и целите на закона и Националната стратегия за околна среда.
Чл. 79. (1) Кметовете на общините разработват програми за опазване на околната среда за съответната община в съответствие с указания на министъра на околната среда и водите.
(2) Програмите по ал. 1 обхващат период на изпълнение не по-малък от 3 години.
(3) Териториалните административни звена към съответните министерства и държавни агенции, които събират и разполагат с информация за околната среда, подпомагат разработването на програмите чрез участие на свои експерти и предоставяне на информация. При разработването, допълването и актуализирането на програмите се привличат и представители на неправителствени организации, на фирми и на браншови организации.
(4) Програмите се приемат от общинските съвети, които контролират изпълнението им.
(5) Кметът на общината ежегодно внася в общинския съвет отчет за изпълнението на програмата за околна среда, а при необходимост - и предложения за нейното допълване и актуализиране.
(6) Отчетите по ал. 5 се представят за информация в РИОСВ.
Чл. 80. Проекти на общините могат да се финансират от държавния бюджет или от национални фондове само ако те са обосновани като приоритетни в общинските програми за околна среда.
Глава шеста.
ЕКОЛОГИЧНА
ОЦЕНКА И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА
Раздел I.
Общи
разпоредби
Чл. 81. (1) Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда, както следва:
1. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) екологична оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание;
2. оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2.
(2) С екологичната оценка и ОВОС се цели интегриране на предвижданията по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и въвеждане принципа на устойчиво развитие в съответствие с чл. 3 и 9.
(3) Екологична оценка на планове и програми се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват.
(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Планове и програми, разработени единствено за целите на националната отбрана или на гражданската защита, както и финансови планове и бюджети със самостоятелно значение, не са предмет на екологична оценка.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Оценката на въздействието върху околната среда по ал. 1, т. 2 определя, описва и оценява по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреките въздействия от инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии върху човека, биологичното разнообразие и неговите елементи, включително флора и фауна, почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта, земните недра, материалното и културно-историческото наследство и взаимодействието между тях.
(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Извършване на ОВОС на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и № 2, когато те са за целите на националната отбрана, се преценява за всеки конкретен случай. Преценката се извършва с решение на Министерския съвет по мотивирано предложение на министъра на отбраната и министъра на околната среда и водите. При преценката се взема предвид очакваното неблагоприятно въздействие, което извършването на ОВОС би оказало върху целите на националната отбрана.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Процедурата за ОВОС за инвестиционни предложения не се провежда, когато по реда на специален закон те се одобряват по процедура, включваща подобна оценка и при осигурен обществен достъп до информация.
Чл. 82. (1) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 1 се съвместява изцяло с действащите процедури за изготвяне и одобряване на планове и програми.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 2 може да се съвместява изцяло при изработване на предварителните (прединвестиционните) проучвания или заданието за проектиране, като се извършва преди акта на най-ранното одобряване по реда на специален закон, с което се определят същността, мястото и капацитетът на инвестиционното предложение.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Когато за осъществяването на инвестиционното предложение трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка спомагателни или поддържащи дейности, за които е задължително да се извърши ОВОС или да се прецени необходимостта от ОВОС, оценките на отделните инвестиционни предложения се съвместяват.
(4) Екологичната оценка на планове и програми завършва със становище на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ, чиято форма и съдържание се определят с наредбата по чл. 90. Органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Оценката на инвестиционните предложения завършва с решение, издадено от компетентния орган по чл. 94, ал. 1, което е задължително за възложителя. Решението е задължително условие за по-нататъшното одобряване на инвестиционното предложение, направено по реда на специален закон.
Чл. 83. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Оценките по чл. 81, ал. 1 се възлагат на колектив от регистрирани експерти - български и чуждестранни физически лица, с ръководител, които трябва да декларират, че не са лично заинтересувани от реализацията на инвестиционните предложения.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Оценката се възлага на експертите от възложителя на плана или програмата, или от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2.
(3) Експертите дават заключение, ръководейки се от принципите за намаляване на риска за човешкото здраве и осигуряване на устойчиво развитие съобразно действащите в страната норми за качество на околната среда.
(4) Министерството на околната среда и водите регистрира в публичен регистър лицата по ал. 1, които притежават образователно-квалификационна степен по специалност, придобита във висши училища, и са осъществявали в продължение най-малко на пет години през последните десет години някоя от следните дейности, свързани с опазването на околната среда:
1. проектантска дейност;
2. практика в производствени предприятия;
3. експертна дейност, в това число и изработване на експертизи, писмени консултации, доклади по ОВОС, екологични одити или екологични анализи;
4. преподавателска дейност във висши училища и/или научна дейност;
5. контролна дейност.
(5) От регистъра се изключват експертите, за които е доказано, че в практиката си по ОВОС:
1. три пъти са били автори на раздели от доклади за ОВОС, които са връщани за преработване при оценяването качеството на доклада по чл. 96, ал. 6;
2. са представили невярна декларация по ал. 1 и това е доказано по съответния ред.
(6) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ се издава в 14-дневен срок от министъра на околната среда и водите.
(7) Удостоверението по ал. 6 има валидност пет години.
(8) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Изключването от регистъра по ал. 5 е за срок от 5 години. След изтичането на този срок лицата по ал. 5 могат да кандидатстват за ново вписване в регистъра по общия ред, определен с наредбата по ал. 10.
(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Отказът, както и мълчаливият отказ по ал. 6 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му или съответно от изтичане на срока по ал. 6.
(10) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Редът за създаване и поддържане на регистъра и редът за кандидатстване на лицата за вписване в регистъра се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.
Раздел II.
Екологична
оценка на планове и програми
Чл. 84. (1) Министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ е компетентният орган за издаване на становище по екологична оценка на планове и програми съгласно чл. 82, ал. 4.
(2) Становището по ал. 1 се основава на доклада за екологична оценка, изработен от регистрирани експерти.
Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Планове и програми по ал. 1 на местно равнище за малки територии и изменения на планове и програми по ал. 1 се оценяват, когато при прилагането им се предполагат значителни въздействия върху околната среда.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ преценява с решение необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение съгласно процедурата, определена с наредбата по чл. 90, съобразно следните критерии за определяне значимостта на въздействието им:
1. характеристиките на плановете и програмите по отношение на:
а) степента, до която планът или програмата определя рамката за инвестиционни предложения и други дейности според тяхното местоположение, характер, мащабност и експлоатационни условия или съобразно предвижданията им за разпределението на ресурсите;
б) осигуряване на устойчивото развитие и постигане на националните и регионалните цели;
2. характеристиките на последствията и на засегнатата територия по отношение на: същност, обхват, обратимост и кумулативен характер на предполагаемите въздействия; потенциално трансгранично въздействие, потенциален ефект и риск за здравето на хората или за околната среда, размер и пространствен обхват на последствията, ценност и уязвимост на засегнатата територия; въздействие върху ландшафтите или върху елементи на Националната екологична мрежа;
3. степента, до която планът или програмата влияе върху други планове и програми.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Мотивирано решение по ал. 4 се издава в срок до два месеца от внасянето на искане от възложителя на плана или програмата в зависимост от спецификата и сложността им и се обявява публично.
(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Плановете и програмите, за които извършването на екологична оценка е задължително и за които се преценява необходимостта от екологична оценка, се определят с наредбата по чл. 90.
Чл. 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Екологичната оценка се възлага при условията и по реда на чл. 83, ал. 1 - 3 след обявяване на решението по чл. 85, ал. 4.
(2) Докладът за екологичната оценка включва информация, съответстваща на степента на подробност на плана и програмата и използваните методи за оценка.
(3) Докладът за екологична оценка задължително съдържа:
1. описанието на основните цели на плана или програмата и връзката с други планове и програми;
2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) текущото състояние на компонентите и факторите по чл. 4 и 5, културно-историческото наследство и тяхното евентуално развитие без прилагането на плана или програмата;
3. характеристиките на околната среда за територии, които могат значително да бъдат засегнати;
4. съществуващите екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към плана или програмата, включително отнасящите се до райони с особено екологично значение;
5. целите на опазване на околната среда на национално и международно равнище, имащи отношение към плана и програмата, и начинът, по който тези цели и всички екологични съображения са взети под внимание по време на изготвянето на плана или програмата;
6. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) възможни значителни въздействия върху околната среда, включително компонентите и факторите по чл. 4 и 5, културно-историческото наследство и връзките между тях;
7. мерките, които са предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно отстраняване на неблагоприятните последствия от осъществяването на плана или програмата върху околната среда;
8. мотиви за избор на разгледаните алтернативи и описание на методите на извършване на екологична оценка, включително трудностите (например технически, липса на ноу-хау) при събиране на необходимата за това информация;.
9. описание на необходимите мерки във връзка с наблюдението по време на прилагането на плана или програмата;
10. нетехническо резюме на екологичната оценка.
(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) При спазване на ал. 1, 2 и 3 екологична оценка не се възлага като самостоятелен доклад, когато по реда на специален закон се изисква подобна оценка да бъде част от плана или програмата, както и когато планът или програмата се изготвя и/или одобрява от органите по чл. 84, ал. 1.
Чл. 87. (1) Възложителят на плана или програмата:
1. осигурява необходимата подкрепа на регистрираните експерти за провеждане на консултации със заинтересуваните и засегнатите органи, особено с отговорните за подготовката и прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологичната оценка;
2. организира консултации с обществеността и със заинтересувани лица, засегнати от прилагането на плана или програмата;
3. изпраща копие от плана или програмата и от доклада по чл. 86, ал. 2 на всяка държава, която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологична оценка;
4. организира консултации с държавата, за която има вероятност да бъде засегната.
(2) Резултатите от консултациите се отразяват в доклада за екологична оценка и се вземат предвид в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ.
Чл. 88. (1) Становището по чл. 82, ал. 4 и мотивите към него задължително включват обосновка на заключението за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките по чл. 89, които следва да се предприемат.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) До становището по ал. 1 се осигурява достъп на обществеността, засегнатите и заинтересуваните страни и всяка държава, за която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата по ред, определен с наредбата по чл. 90, ал. 1.
Чл. 89. Мерките за наблюдение и контрол при прилагането на плана или програмата се съгласуват между министъра на околната среда и водите или директора на съответната РИОСВ и органа, отговорен за прилагането на плана или програмата.
Чл. 90. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Условията и редът за извършване на екологична оценка се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) В наредбата по ал. 1 се определят и съответните изисквания към:
1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) преценяването на необходимостта, и обхвата на екологичната оценка на възможните въздействия от прилагането на плана или програмата, както и към начина за публично обявяване на решението по чл. 85, ал. 4;
2. задълженията на органите, възлагащи или прилагащи плана или програмата, които са предмет на екологична оценка;
3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за екологичната оценка;
4. сроковете, условията и реда за извършване на консултации с обществеността и трети лица, за които има вероятност да бъдат засегнати от плана или от програмата;
5. формата и съдържанието на становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ;
6. условията за включване в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ на резултатите от консултациите по т. 4;
7. наблюдението и контрола на изпълнението на условията, определени в становището на министъра на околната среда и водите или директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, в процеса на прилагане на плана или програмата;
8. наблюдението и контрола на въздействията върху околната среда при прилагане на плана или програмата с цел предприемането на мерки за предотвратяване или намаляване на екологичните щети в резултат на това прилагане.
Чл. 91. (1) Екологичната оценка на плана или програмата се извършва независимо от ОВОС по раздел III от тази глава.
(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Когато за инвестиционно предложение, включено в приложение № 1 или № 2, се изисква и изготвянето на самостоятелен план или програма по чл. 85, ал. 1 и 2, компетентният орган по околна среда може по искане на възложителя или по своя преценка да допусне извършването само на една от оценките по глава шеста.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Събраната информация, направените анализи при подготовката на екологичната оценка на планове и програми и становището на министъра или на директора на РИОСВ се ползват при изработване на докладите и постановяване на решенията на ОВОС за инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.
Раздел III.
Оценка на
въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения
Чл. 92. Оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на:
1. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1;
2. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии с трансгранично въздействие върху околната среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст.
Чл. 93. (1) Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за:
1. инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2;
2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) инвестиционните предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност съгласно приложение № 2;
3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) инвестиционните предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност съгласно приложение № 1 към този закон и приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст;
4. всяко инвестиционно предложение за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1, разработени изключително или предимно за развитие и изпитване на нови методи или продукти със срок на действие не повече от две години;
5. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) инвестиционни предложения за ново строителство, дейности и технологии в защитени територии съгласно приложение № 2 и за инвестиционни предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност в защитени територии.
(2) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 3, 4 и 5 се преценява от министъра на околната среда и водите за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение.
(3) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 и 2 се преценява от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение.
(4) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1 се преценява въз основа на:
1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) характеристиките на предлаганото строителство, дейности и технологии: обем, производителност, мащабност, взаимовръзка и кумулиране с други предложения, ползване на природни ресурси, генерирани отпадъци, замърсяване и дискомфорт на околната среда, както и риск от инциденти;
2. местоположението, в това число чувствителност на средата, съществуващото ползване на земята, относителното наличие на подходящи територии, качеството и регенеративната способност на природните ресурси в района;
3. способността за асимилация на екосистемата в естествената околна среда на:
а) защитените със закон територии и местообитанията;
б) планинските и гористите местности;
в) влажните и крайбрежните зони;
г) (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) районите, в които нормите за качество на околната среда са нарушени;
д) силно урбанизираните територии;
е) защитените територии на единични и групови паметници на културата, определени по реда на Закона за паметниците на културата и музеите;
ж) териториите и/или зоните и обектите със специфичен санитарен статут или подлежащи на здравна защита;
4. характеристиките на потенциалните въздействия - териториален обхват, засегнато население, включително трансгранични въздействия, същност, големина, комплексност, вероятност, продължителност, честота и обратимост;
5. обществения интерес към предложението за строителство, дейности и технологии.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Органите по ал. 2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на ОВОС в срок един месец от внасяне на искането от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2, като публично обявяват мотивите за своята преценка.
Чл. 94. (1) Компетентните органи за вземане на решение по ОВОС по чл. 81, ал. 1, т. 2 са:
1. министърът на околната среда и водите - за инвестиционните предложения по чл. 92, т. 1 съобразно критериите за компетентност по приложение № 1, по чл. 92, т. 2 и в случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 2;
2. директорите на РИОСВ - за инвестиционните предложения по чл. 92, т. 1 съобразно критериите за компетентност по приложение № 1 и в случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 3.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) В случаите, когато инвестиционното предложение засяга защитена територия или територия, контролирана от две или повече РИОСВ, компетентен орган за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС и за вземане на решение по ОВОС е министърът на околната среда и водите.
Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят на инвестиционното предложение информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено.
(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят осигурява изработване на задание за обхват и съдържание на ОВОС за инвестиционните предложения по приложение № 1 и за тези, за които с решение е преценено да се извърши ОВОС.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят провежда консултации с компетентните органи за вземане на решение по ОВОС с други специализирани ведомства и засегнатата общественост по отношение на:
1. специфичните особености на предлаганото строителство, дейности и технологии, степен на развитие на проектното решение и взаимовръзката му със съществуващи или други планирани строителство, дейности и технологии;
2. характеристиките на съществуващата околна среда и всички нейни компоненти;
3. значимостта на предполагаемите въздействия;
4. заданието за обхват и съдържание на ОВОС;
5. границите на проучването във връзка с ОВОС;
6. алтернативите за инвестиционни предложения;
7. засегнатата общественост - интереси и мнения;
8. източниците на информация;
9. методиките за прогнози и оценка на въздействието върху околната среда;
10. мерки за намаляване на предполагаемите отрицателни въздействия върху околната среда.
Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 представя на компетентния орган за вземане на решение доклад за ОВОС, който съдържа:
1. анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите;
2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) проучените от възложителя алтернативи за местоположение (със скици и координати на характерните точки в утвърдената координатна система за страната) и/или алтернативи на технологии и мотивите за направения избор за проучването, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително "нулева алтернатива";
3. описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда по чл. 4 и 5 и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях;
4. описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на:
а) реализацията на инвестиционното предложение;
б) ползването на природните ресурси;
в) емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт;
5. информация за използваните методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда;
6. описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или, където е възможно, да прекратят значителните вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнението на тези мерки;
7. становища и мнения на засегнатата общественост, на компетентните органи за вземане на решение по ОВОС и други специализирани ведомства и заинтересувани държави в трансграничен контекст, в резултат от проведените консултации;
8. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) заключение в съответствие с изискванията на чл. 83, ал. 3;
9. нетехническо резюме;
10. описание на трудностите (технически причини, недостиг или липса на данни) при събирането на информация за изработване на доклада за ОВОС;
11. друга информация по преценка на компетентния орган.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Разходите по ОВОС са за сметка на възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 осигурява необходимата информация за извършване на ОВОС, както и всякаква допълнителна информация, свързана с инвестиционното предложение.
(4) Други органи, разполагащи с информация, която има отношение към извършваната ОВОС, са длъжни да предоставят тази информация в съответствие с глава втора.
(5) При наличие на държавна, служебна или друга защитена със закон тайна информацията се предоставя при спазване на изискванията за поверителност по чл. 20.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) За вземане на решение по ОВОС компетентният орган оценява качеството на доклада по ОВОС съобразно проведените консултации по чл. 95, ал. 3 и съответствието с изискванията на нормативната уредба по околната среда в 14-дневен срок от внасянето на доклада.
Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) След положителна оценка по чл. 96, ал. 6 възложителят организира съвместно с определените от компетентния орган засегнати общини, кметства и райони обществено обсъждане на доклада за ОВОС.
(2) В обсъждането по ал. 1 могат да участват всички заинтересувани физически и юридически лица, в т.ч. представители на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС, териториалната администрация на изпълнителната власт, обществени организации и граждани.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 уведомява лицата по ал. 2 за мястото и датата на обсъждането чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата за общественото обсъждане.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 и компетентните органи по чл. 94, ал. 1 осигуряват обществен достъп до документацията по ОВОС за период 30 календарни дни преди началото на обсъждането по ал. 1.
(5) Представителите на обществеността представят писмено своите становища на срещата за обществено обсъждане или ги изпращат на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС не по-късно от 7 календарни дни след обсъждането.
Чл. 98. (1) За инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии на територията на Република България, за които се предполага значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави, министърът на околната среда и водите:
1. уведомява засегнатите държави на възможно най-ранния етап на инвестиционното предложение, но не по-късно от датата на уведомяване на собственото население;
2. при съгласие за участие в процедурата по ОВОС предоставя на засегнатата държава описание на инвестиционното предложение и възможната информация за евентуално трансгранично въздействие върху околната среда, както и информация за характера на решението, което се предполага, че ще бъде взето.
(2) В случаите на уведомяване за предполагаемо значително въздействие върху околната среда на територията на Република България - резултат от предлагана дейност на територията на друга държава, министърът на околната среда и водите осигурява:
1. обществен достъп до предоставената информация за ОВОС;
2. своевременното изпращане на всички становища по информацията по т. 1 преди вземането на решения от компетентния орган на другата държава.
Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) За вземане на решение възложителят представя на компетентния орган в срок до 7 дни след обсъждането по чл. 97 резултатите от него, включително становищата и протокола от неговото провеждане.
(2) Компетентният орган взема решение по ОВОС в срок до 3 месеца след провеждане на общественото обсъждане, като отчита резултатите от него.
(3) Решението по ОВОС съдържа:
1. наименованието на органа, който го издава;
2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) името на възложителя, местожителството/седалището;
3. правните и фактическите основания за постановяване на решението;
4. мотиви;
5. разпоредителна част;
6. условия за изпълнение, в това число мерки за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия върху околната среда, срокове за изпълнение, където е необходимо;
7. органа и срока, в който може да се обжалва;
8. отговорността при неизпълнение на условията, определени в решението;
9. дата на издаване и подпис.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) В срок 7 дни от постановяване на решението по ОВОС компетентният орган:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) предоставя решението по ОВОС на възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2;
2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) оповестява решението по ОВОС чрез централните средства за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Компетентният орган по ал. 1 осигурява достъп до съдържанието на решението по ОВОС след постановяването му, включително до приложенията към него.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по ОВОС по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 4.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) При промяна на възложителя по ал. 3, т. 2 новият възложител на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 задължително уведомява компетентния орган, издал решението по ОВОС.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околната среда.
(9) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) В случаите, когато няма изменение в инвестиционното предложение и няма изменения в условията на околната среда, презаверяване на решение по ОВОС, загубило правно действие, се извършва по искане на възложителя в срок до една година след изтичането на срока по ал. 8.
Чл. 100. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Компетентните органи по чл. 94 или упълномощени от тях длъжностни лица осъществяват контрол по плана за изпълнение на мерките по чл. 96, ал. 1, т. 6 и по изпълнението на условията от решението по ОВОС.
Чл. 101. (1) Условията и редът за извършване на ОВОС се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата за ОВОС по ал. 1 се определят изискванията за:
1. преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните предложения по приложение № 2;
2. условията и реда за извършване на консултации с органите, обществеността и лицата, които има вероятност да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционното предложение;
3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС;
4. критериите за оценяване на качеството на доклада за ОВОС;
5. реда и начина за организиране на общественото обсъждане на доклада за ОВОС;
6. мотивите за вземане на решение по ОВОС, включително начина, по който общественото мнение е взето предвид;
7. реда и начина за осъществяване на контрол по изпълнението на условията от решението по ОВОС;
8. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) реда по чл. 99, ал. 9 за презаверяване на решение по ОВОС, загубило правно действие.
Чл. 102. Министерството на околната среда и водите води публичен регистър с данни за извършване на процедурата по ОВОС, включително за общественото обсъждане, издаденото решение по ОВОС и за извършения контрол по изпълнение на решенията по ОВОС.
Глава седма.
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ
И ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРОМИШЛЕНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ
Раздел I.
Предотвратяване
на големи аварии
Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) С цел предотвратяването на големи аварии с опасни вещества и ограничаването на последствията от тях за живота и здравето на хората и околната среда всеки оператор на ново или действащо предприятие и/или съоръжение, в което се употребяват и/или се съхраняват опасни вещества, е длъжен да го класифицира като "предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал" или като "предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал", за което уведомява министъра на околната среда и водите.
(2) Формата и съдържанието на уведомлението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.
(3) Класификацията по ал. 1 се извършва съгласно критериите по приложение № 3.
(4) Алинея 1 не се прилага за:
1. военни предприятия, съоръжения и складове;
2. опасности, създавани от йонизираща радиация;
3. транспортиране на опасни вещества или препарати и непосредствено временно складиране по време на транспортирането по пътища, железопътни линии, вътрешни водни пътища, море или въздух извън предприятията, както и товарене, разтоварване и транспортиране до или от друго средство за транспорт на докове, кейове или разпределителни гари;
4. транспортиране на опасни вещества или препарати по тръбопроводи и помпени станции извън предприятията;
5. дейностите по търсене, проучване, добив и преработка на подземни богатства в подземни рудници, кариери и сондажни разработки, с изключение на дейностите, включващи химична или термична преработка, при които се употребяват или съхраняват опасни вещества;
6. търсене, проучване и добив на подземни богатства, включително нефт и природен газ, в континенталния шелф и изключителната икономическа зона;
7. депа за отпадъци, с изключение на действащи съоръжения за обезвреждане на течни отпадъци, хвостохранилища или сгуроотвали, съдържащи опасни вещества.
Чл. 104. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Изграждането и експлоатацията на ново и експлоатацията на действащо предприятие и/или съоръжение, класифицирано като "предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал" или като "предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал", се извършва след издаване на разрешително при условията и по реда на този раздел.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Разрешителното по ал. 1 е задължително за издаване на разрешение за строеж.
(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Разрешителното по ал. 1 е безсрочно.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Алинея 1 не се прилага в случаите по чл. 103, ал. 4.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) При промяна на оператора новият оператор - юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното.
(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министерският съвет приема наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях.
Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)
Чл. 106. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите издава разрешителното по чл. 104, ал. 1.
(2) В разрешителното по чл. 104, ал. 1 министърът на околната среда и водите може да определя условия, свързани с изграждането и експлоатацията на предприятието и/или съоръжението.
Чл. 107. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)
Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) За издаване на разрешително по чл. 104, ал. 1 операторът подава до министъра на околната среда и водите заявление в срок до:
1. четири месеца след подаването на уведомлението по чл. 103, ал. 1 - за предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал;
2. седем месеца след подаването на уведомлението по чл. 103, ал. 1 - за предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал.
(2) Формата и съдържанието на заявлението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.
Чл. 109. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)
Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Към заявлението по чл. 108, ал. 1 операторът на предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал прилага:
1. доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии, която да гарантира високо ниво на защита на човека и околната среда чрез подходящи средства, структури и системи за управление;
2. документ за платена такса по чл. 71.
(2) Към заявлението по чл. 108, ал. 1 операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал прилага:
1. доклад за безопасност;
2. авариен план на предприятието и/или съоръжението;
3. документ за платена такса по чл. 71.
(3) Формата и съдържанието на документите по ал. 1 и 2 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.
(4) Операторът може да поиска от министъра на околната среда и водите част от информацията в документите по ал. 1 или 2 да бъде обявена за конфиденциална, когато тя представлява производствена или търговска тайна.
(5) Когато информацията по ал. 1 или 2 представлява държавна или служебна тайна или съдържа лични данни, се прилагат разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, съответно на Закона за защита на личните данни.
(6) Операторът в 5-дневен срок след уведомлението, че искането му по ал. 4 е частично или напълно уважено, предоставя на министъра на околната среда и водите преработен вариант на документите, който не включва информацията, приета за конфиденциална.
Чл. 110а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок от получаване на документите по чл. 110 уведомява оператора за допуснати грешки и непълноти в тях и определя срок до един месец за отстраняването им.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) В тридневен срок след изтичане на срока по ал. 1 за проверка на документите или за отстраняване на допуснатите грешки и непълноти министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице изпраща документите по чл. 110 за становище до министъра на здравеопазването, министъра на държавната политика при бедствия и аварии, директора на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението", председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината, на чиято територия е разположено предприятието и/или съоръжението.
(3) Министърът на околната среда и водите, органите по ал. 2 или упълномощени от тях длъжностни лица могат да извършват проверки на място с цел оценка на съответствието на документите по чл. 110 с предвидените от оператора мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях.
(4) Органите по ал. 2 изпращат до министъра на околната среда и водите становищата си в срок до два месеца от получаване на документите по чл. 110.
(5) Липсата на становище на някои от органите по ал. 2 в законоустановения срок се смята за мълчаливо съгласие.
(6) Когато въз основа на становище по ал. 2 се установи, че с документите по чл. 110 операторът не е предвидил необходимите мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях, в 10-дневен срок от изтичане на срока по ал. 4 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице дава срок на оператора за отстраняване на констатираните несъответствия и непълноти.
Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) В срока по чл. 110а, ал. 2 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице публикува документите по чл. 110 на Интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и осигурява в продължение на един месец достъп на обществеността до тях.
(2) В тридневен срок от получаване на документите по чл. 110а, ал. 2 кметът на съответната община информира обществеността чрез местните средства за масово осведомяване за това и осигурява достъп до документите в едномесечен срок.
(3) В случаите, в които има уважено искане за обявяване на конфиденциална информация, министърът на околната среда и водите предоставя на обществеността документите по чл. 110, ал. 6.
(4) Представителите на обществеността могат да представят на министъра на околната среда и водите мотивирано писмено становище по документите не по-късно от изтичане на едномесечния срок по ал. 1.
Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите издава разрешителното по чл. 104, ал. 1 в срок до един месец след изтичане на срока по чл. 110а, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 110а, ал. 6.
Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаването на разрешителното:
1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110а, ал. 2, и
2. оповестява издаването на разрешителното чрез централен всекидневник.
Чл. 112б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите с мотивирано решение отказва издаването на разрешително в срок до един месец след изтичане на срока по чл. 110а, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 110а, ал. 6, когато:
1. операторът не е предвидил в документите по чл. 110 необходимите мерки или предвидените мерки не са достатъчни за предотвратяване на големи аварии, или за ограничаване на последствията от тях, и/или
2. операторът не е представил документите по чл. 108, 110 или чл. 110а, ал. 6 в предвидените срокове.
(2) Министърът на околната среда и водите в срока по ал. 1 може мотивирано да откаже с решение издаването на разрешително за изграждане на ново предприятие и/или съоръжение при получаване на мотивирано възражение по законосъобразност от някой от органите по чл. 110а, ал. 2 срещу реализацията на проекта.
(3) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 1 или 2:
1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110а, ал. 2, и
2. оповестява издаването на решението чрез централен всекидневник.
Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Разрешителното и отказът за издаване на разрешително могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването по чл. 112a, т. 2 или по чл. 112б, ал. 3, т. 2.
Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите води публичен регистър на издадените разрешителни по чл. 112 и на отказите по чл. 112б,