красиви пясъчни сипеи в източната част на гр. Кресна. По произход са сходни с Мелнишките земни пирамиди, но се отличават от тях по липсата на разнообразие във формите. Виждат се от шосето София-Кулата и от жп гара Кресна

 земни пирамиди в съседство с Мелнишките, в землището на с. Кърланово. Отличават се от тях по формата и размерите си. Кърлановските пирамиди са високи до 100 м и имат вид на огромни пясъчни кули, покрити с трева. Обявени са за природна забележителност

 красиви пясъчни образувания в околностите на гр. Мелник.  Мелнишкият район в геологично отношение е изграден от сивобели плиоценски пясъци, примесени с глинести прослойки. Върху тях с течение на времето се  натрупал конгломерат от свлечен скално-пясъчен материал от Пирин с дебелина до 120 м. В резултат на комбинираното ерозионно действие на водата, ветровете, топлината и студа са се образували различни причудливи форми (гъби, минарета, мечове, "египетски" пирамиди и др.).  Едни от най-впечатляващите природни скулптори са тези с формата на скални гъби. Наличието на скална "корона" предпазва намиращия се под нея пясъчно-скален материал от бързо рушене като по този начин се създават забележителни природни творения. Най-известната група от този вид се намира край Роженския манастир и е лесно достъпна по туристическата пътека от Мелник за манастира. Мелнишките земни пирамиди са най-популярните в България. Обявени са за природна забележителност

земни пирамиди в землището на с. Джерман, в северозападното подножие на Рила. Пирамидите не са особено високи (рядко 10 м) и повечето не са увенчани със скални шапки (за разлика от "посестримските" им Стобски пирамиди). Подходящ маршрут представлява този с изходен пункт с. Джерман (свързано с гр. Дупница с редовна автобусна линия). От селото за около 1,00 ч се отива до пирамидите, след което можем да се върнем или да продължим пеша до гр. Дупница. Обявени са за природна забележителност

земни пирамиди в землището на с. Стоб, в западното подножие на Рила. Намират се от двете страни на вододелния рид (предимно от южната му страна), разделящ суходолията Гръчковец (от север) и Буковец (от юг). Разделени са на отделни групи, наречени от народа с различни имена - Кулите, Чуките, Самодивски комини и др. Най-известната група е наречена Сватовете и е свързана с легенда. Голяма част от земните пирамиди са увенчани с каменни шапки. Поради обгледното си разположение Стобските пирамиди са особено красиви при залез слънце или огрени от лунна светлина. Запознаването със Стобските пирамиди може да се съчетае с посещението на Рилския манастир, особено когато то става с кола или нает автобус. Стобските земни пирамиди не са толкова известни както Мелнишките, но ги превъзхождат по живописност на разположението си и богатство на формите. Обявени са за природна забележителност

скални пирамиди в землищата на разположените до гр. Кърджали села Зимзелен, Повет и Доброволец. За разлика от останалите пирамиди Кърджалийските са образувани във вулкански туфи. Последните са възникнали от вулканската пепел на дъното на еоценското море, преди 50 млн. години. Разнообразното им оцветяване се дължи на многобройните оксиди, главно железни и манганови, с които са наситени. Скалните пирамиди са се образували в резултат на действието на топлината, студа, дъжда и вятъра върху нееднаквите по твърдост части на туфите. Някои от пирамидите имат формата на гъби, докато други са във формата на стълбове и кули. Най-известна е групата край с. Зимзелен, популярна и с името Каменната сватба. За нея се разказва интересна легенда. Тази група може да се посети и пеша от гр. Кърджали. За цялостното обхождане може да се подходи откъм Оловно-цинковия комбинат, намиращ се край с. Доброволец.  Обявени са за природна забележителност

земни образувания в южното подножие на Софийска планина от Западна Стара планина. Разположени са основно на две места в землището на с. Кътина и са резултат на ерозия в делувиалните наслаги, свлечени от планината. По-известни са групите в долината на Големият дол. Четвъртата група (отдолу нагоре) е представлявала в миналото внушителна пясъчна композиция висока до 30 м. В последните десетилетия обаче са налице негативни процеси, които възпрепятстват ерозията. Изкуственото езерце в края на дола, както и естественото залесяване на района водят до намаляване както на размерите, така и на броя на пирамидите. Ако не се вземат решителни мерки, единствен спомен за тях ще бъдат снимките в старите пътеводители! Лесно достъпни са от с. Кътина.  До селото се движи градски автобус № 27 с начало автостанцията в кв. Илиянци. До нея се отива с трамваи №№ 11 и 12. Обявени са за природна забележителност