ЕДНО ПЪТУВАНЕ ИЗ ПИРИН

Представеният по-долу текст съдържа описание на тридневен поход из Пирин по маршрут Банско – хижа "Демяница" – заслон "Тевно езеро" – хижа "Пирин" – Мелник.

Тъй като всички, обичащи Пирин, са добре запознати с неговите прелести, ще си позволя в текста да наблегна на "подводните камъни", очакващи един турист, дръзнал да се полюбува на милата ни татковина от непосредствена близост.

 

Картата

Бива ли турист без карта? Макар да познавах добре 95% от маршрута, реших да се снабдя с нова карта на Пирин. В момента на пазара е издание на "Картография" от 2003 г., което по моя скромна преценка търпи значително повече от допустимото критики:

- Мащаб 1:55 000 – що за безумно число?! Може би с цел да се смятат разстоянията по-трудно?! И каква е точно разликата спрямо един от установените като стандартни мащаби 1:50 000?

- Никому ненужен "превод" на наименованията – изписване и с латински букви, което не само, че отнема място по картата и "замърсява" изгледа й, но би хвърлило в ужас всеки чужденец с неща от типа "Malkata Ch." – "Малката чешма". Въпреки, че според възприетия стандарт буквите "ъ", "ж", "ч" се предават с "чавки" върху буквите, те са по-трудноразбираеми (вероятно понятни единствено за чехите) от установените и понятни на повечето западняци буквосъчетания като "ch", "sh" и т.н.

- Купчина топологически грешки, напр.: положението на реката в с. Кърланово над Мелник (пътят пресича реката на входа на селото откъм Рожен, а според картата това изобщо не се случва); Превалските езера в момента са само две (според картата са четири); пътеката от Банско към Демяница пресича на два пъти Демянишката река (картографите не са и чували са подобно нещо); при слизане към Мелник пътеката пресича поне половин дузина черни пътища (според картата – само два).

- Излишна информация, набиваща се на очи – като границите на резерватите, от които туристът едва ли има особена полза.

Като цяло картата оставя лошо впечатление и трудно може да бъде от действителна полза. Ако имате възможност, намерете/откраднете си военни карти, атласи или поне потърсете някое по-старо издание.

 

Транспортът

Туристът, поел за Банско от София, има няколко възможности за пътуване: "каубойското" влакче от Септември, автобусите за Хаджидимово в 7 и 7,30 ч (тръгващи от автогара "Овче купел" и минаващи през Банско) и автобусът на "Транс 5" от автогара "Сердика", тръгващ в 8.30 ч. Покупката на билети няколко дни предварително е удачна мярка, защото най-често автобусите пътуват пълни. Основните пречки при пътуването ви:

- Бавно е. До Благоевград разстоянието по шосе е ок. 95 км, но автобусите не си дават зор и го преодоляват за около 2 ч. Следват 15 мин. почивка и нов час-час и четвърт до Предела.

- Маршрутът не се спазва. Въпреки, че е обявен по линия "София – Благоевград – Банско...", автобусът чинно минава пред Разлог, което ще ви коства още поне 15 мин. закъснение и изоставане от графика ви.

Така като цяло пристигането в Банско става около 12 ч. на обяд вместо очакваното в 11 ч. Е, на последно място може да се каже и нещо хубаво: автобусът (на Транс 5) има климатик и вътре не пускат чалга.

Цената на билета София – Банско е 7 лв.

 

Банско – "Демяница"

Ако решите да спестите част от катеренето по асфалтирания път над Банско, имате шанс: от автогарата тръгват маршрутки към хижа "Вихрен", които могат да ви закарат до местността "Тодорова орница" или чак до Рибния завой. Обедната маршрутка е някъде около 14 ч., на автогарата има разписание. Цената на билета до Рибния завой е 2 лв., до хижа "Вихрен" – 3 лв. Стига се за ок. 15 мин.

На сайта на хижа "Демяница" ще намерите доста подробно описание на пътя до нея – описание-мечта за всеки турист! Бих отбелязал единствено, че на "Тодорова орница" не се наблюдава описаният "малък зелен параклис"...

Пътят е маркиран с тъмно-синьо, маркировката е добра – ясна и начесто. Контролните точки от туристическия маршрут са ясно видими и различими, достатъчно на брой. От Банско до "Тодорова орница" и по-нагоре има пътеки, които подсичат пътя. Моят съвет: избягвайте ги, освен ако не сте търсачи на силни усещания: тези пътеки са доста стръмни и неудобни за ходене, а реално няма да ви спестят нито усилия, нито време. Най-удобният начин е да се движите по черния път, който извежда към хижата.

Хижа "Демяница" ще ви поднесе няколко приятни и неприятни изненади. Неприятните:

- Заради близостта си до Банско и пътя, както и заради удобните малки стаи (2-4 легла) е превърната в нещо като почивна станция – доста шумна, с много деца и семейства, купони до късно. Ако разчитате да заспите на тихо към 22 ч. – забравете.

- Вероятно заради повишената консумация, местната ВЕЦ трудно издържа и напрежението в мрежата изпитва големи колебания

Към приятните изненади може да се отнесе чистотата, въпреки крайно износената материална база.

Нощем на хижата е доста хладно, дори през лятото призори температурата пада до ок. 5-6 градуса над нулата.

Информационна изненада: оттук чак до Мелник не очаквайте да чуете българско радио дори на средни вълни. Приема се програма на радио "България", която обаче излъчва само кратки новини на български на кръгъл час, всичко останало е на турски и гръцки език.

 

"Демяница" – Тевно езеро

Маршрутът следва синята маркировка, като в долната част има и зимна такава (жълто-черни стълбове с азимутални табелки). При разклона за Василашките езера обаче зимната маркировка изчезва. В горната част на маршрута маркировката е оскъдна, често ориентирането става по каменните пирамидки, оставени от добри туристи. Контролните точки са недостатъчно – само три за около 4 ч. път. Според указанията, времето за изкачване е 3 ч., но това едва ли е реалистично. Доста по-близо до истината е време от 4-4½  часа.

В първата част на прехода, щом излезете от гората, почти сигурно ще се сблъскате със стадо крави. Най-често те са без надзор, в стадото има малки и бикове, затова при възможност, заобиколете ги плавно.

Втората част на маршрута е стръмна, тежка за изкачване по песъчливо-каменист склон с наклон типично 30-45 градуса и повече. Полезно е да се направи кратка почивка преди него. На Превалските езера можете да се запасите с чиста вода, която ще ви бъде от полза при изкачването. Следващият срещнат водоизточник ще бъде чак Тевното езеро.

При преминаването на Мозговишката порта често духа силен страничен вятър – изисква се внимание. Ако в прогнозата за времето е казано, че "над планинските райони следобед е възможно да превали  и прегърми", това почти със сигурност означава, че след 14-15 ч ви очаква силен дъжд на Тевното езеро. В този смисъл доброто планиране на времето (и дъждобранът!) са задължителни. Мократа пътека става и още по-сложна за изкачване.

Заслонът на Тевното езеро почти през целия летен сезон е пълен, много често навън има разпънати палатки. Ако разчитате да пренощувате тук, палатката и спалният чувал са задължителни – иначе е много вероятно да няма свободни легла. Предвид голямата надморска височина, даже при слънчево време на Тевното езеро е хладно и температурата на въздуха по пладне най-често е в границите 15-20 градуса.

 

Тевно езеро – хижа "Пирин"

Маркировката тук става червена и като цяло е (почти) достатъчна, с изключение на долната част на циркуса, който е доста широк. Контролните точки обаче са крайно недостатъчно (само 2 за целия циркус), като първата от тях – "Аргирово езеро" – едва ли съществува изобщо, а втората – "Комитски чарк" – може само да се гадае къде е. Времето за преход е указано на 4 ч., което е напълно изпълнимо и без особени усилия преходът може да се направи за 3½ часа.

Спускането от Дясната Кралевдворска порта към Митровото езеро е особено тежко и стръмно, по каменен улей с едри скални късове. Изисква се повишено внимание! Спускането по камъните трае около 25-30 мин., а целият път до езерото – 1.10 ч. Нататък се върви по тревна пътека и ходът значително се ускорява. Малко преди хижа "Пирин" следва участък по горска пътека.

И тук към средата на циркуса ви очаква сходно, дори по-голямо от първото, стадо крави. Отново са оставени без надзор, с малки и бикове  стадото. Същата препоръка: заобиколете ги колкото се може по-отдалеч. Из мочурливите долни части на циркуса често се срещат малки и не толкова малки змии – бъдете внимателни.

Хижа "Пирин" ще ви предложи топла храна в ресторант, разположен в непосредствена близост.

 

"Пирин" - Мелник

Маркировката на този участък е зелена. Пътят може да се раздели на три участъка - започва с леко 30 минутно изкачване до черен път и разклон за хижа "Каменица", после преминава в тричасово плавно спускане през редуващи се горски пътеки и поляни. Последната част на пътя е продължителна и тежка, представляваща стръмно продължително спускане по зле обозначен маршрут.

Първите две части на пътя са добре обозначени. На два часа път от началото се намира Влашката чешма – почти последният източник на вода преди Мелник, запасете се добре! Единствено на час път по-нататък е възможно да има малък водоизточник, но той не е обозначен на картата и неговата годност за пиене не е известна. Край пътя ви щедро растат къпини, в горната част се срещат боровинки и малини - не ги подминавайте!

Описаното време за маршрута от 6 часа е крайно недостатъчно, главно заради тежката трета част. Действителното време за преминаване възлиза на около 9 часа, вземайки предвид неизбежните почивки. В долната част на пътя времето е задушно и горещо, което допълнително създава затруднения. Най-сериозните трудности обаче са две: лошият път и липсата на обозначения. Последните три часа преминават в непрестанно стръмно спускане по нещо, което отдавна не може да се нарече нито пътека, нито даже черен път – това са силно ерозирали сипеи, по които скоростта на придвижване често пада до 1 км/час. След слизане в долината, сипеите преминават в коритото на Роженския поток, който през август е пресъхнал. Движението се извършва на практика по дъното на реката, обсипано с камъни и много пясък. Маркировката пресича поне дузина пъти коритото от бряг на бряг, като остава пълна загадка как се преминава този участък през май-юни, когато потокът най-вероятно е пълноводен. По напечените камъни ще срещнете множество гущери, но змиите също не липсват – стъпвайте внимателно и дръжте очите си на четири. Втората сериозна пречка тук е липсата на добро обозначение, съпроводено с множество пресичащи се пътеки и черни пътища, както и пълната неспособност на картата да ви укаже къде се намирате. Върхът на този труден финал обаче е "изчезналата" пътека от Роженския манастир до Мелник. Последната съществуваща маркировка е на електрически стълб на площада в село Рожен. Мръсна ръкописна табела указва пътя към манастира, където издялана от дърво стрелка с надпис "Мелник – 3 км" сочи неопределено на югозапад. Манастирските имоти са опасани от дървена ограда, а поддържаната ливада около манастира не предразполага към търсене на някога съществувалия маршрут. (В скоби отбелязано, опитите да се открие пътеката откъм Мелник също са ялови – градът завършва с два черни пътя, единият към някогашния стадион, другият – неизвестно накъде. Указателни табели или щедро обещаната от картата маркировка напълно липсват.) Затова моят съвет е – щом излезете на шосето, свийте не вляво към Мелник, а вдясно към Кърланово. 3-те километра повече ходене се компенсират от асфалтирания път, по който колите са рядкост. До Кърланово се стига за 15-20 минути, там на автобусната спирка ви очаква чешма. Оттук но Мелник са още около 40-45 минути ходене, все така по асфалтиран път.

 

Мелник - София

Мелник предлага добри условия за почивка – множество частни квартири и поне 3-4 квалитетни хотела. Хотел "Мелник" се намира точно в центъра, предлага повече от очакваното за двете си звезди (големи стаи, вана в банята, прекрасна гледка към града), а двойната стая струва само 30 лв. В северната част на града има и няколко нови частни хотела от по-висока категория. Най-после тук се приема без проблем радио "Хоризонт", УКВ 103.6 MHz, стерео.

Не разчитайте особено на комуникациите в този град – GSM-ите тук "де факто" нямат покритие, нито "Мобилтел", нито "Глобул", противно на онова, което твърдят и двата оператора. Ако имате GSM, рискувате да го превърнете в "търсачка за покритие". Малкият парк при автобусната спирка все пак е място, където някои телефони откриват поле. "Мобиком" имат добро покритие. Пощата работи само в делнични дни, разполага с телефонна кабина. Има и телефонен автомат на "Мобика", но карти в пощата не се продават (противно на табелката на входа). Евентуално можете да потърсите при продавачите на вестници, но без гаранция. Телефонни автомати на "Булфон" или БТК няма. Интернет връзка в града също липсва.

Пътуването от Мелник задължително продължава в посока Сандански. Автобусите са няколко през деня – 2 в ранните сутрешни часове (единият, в 6.00, е директен за София), един по обяд (13.00 ч.) и един или два – следобед. Разписанието тук е малко условно, закъснение от 10-15 минути е нещо обичайно и "не се брои". Автобусът от 13.00 има връзка с този в 14.00 за София, за нея слезте на последната спирка – автогарата. Алтернативна е ж.п. маршрутът, но гарата на Сандански се намира извън града и до нея пътува автобусна линия номер 2, съобразена и с разписанието на влаковете. За да хванете този автобус, слезте на предпоследната спирка (в центъра на града) и при малко късмет ще разполагате с 10-15 мин за отдих. Обедният влак от Сандански е в 14.50 часа, следобедният – 3 часа по-късно. Пътуването до София отнема малко над 3 часа, по традиция по този маршрут влаковете се движат без закъснение. Друг, по-удобен вариант е да се слезе на жп гара Дамяница, при Винзавода, покрай която минават автобусите "Сандански-Мелник-Рожен". На тази гара спират и бързите влакове. Пътуването с влак е предимство най-вече за хората, които ползват някакъв вид намаление.

 

Телефони

Актуални към настоящия момент телефони (често срещаните из Интернет такива не са верни):

- Банско – туристическо дружество (стопанисва хижа "Демяница", заслон "Тевно езеро"): 07443 / 82-79

- Мелник – туристическо дружество (стопанисва хижа "Пирин"): 07437 / 375

 

София, септември 2003 г.

Асен Тотин

 

Заб.: Информацията е към датата на публикуването на материала.

Към Началото

Обратно към Заглавната страница

Copyright © 2000-2013 by Красимир Новаков. All rights reserved.
Авторските права на пътеписите са на авторите им.
Последна промяна: 01 януари 2013 г.