Ботевград - хижа "Мургаш" -
Бухово
Това е един много
приятен маршрут, подходящ както за два, така и за един ден. От София за
Ботевград има както автобуси, така и микробуси, движещи се на около час. Цената на билета е 3 лв. Пристигнахме доста
рано в Ботевград и вместо да чакаме автобуса за с. Врачеш (той е в 9,00 ч)
минахме 3-те километра пеша. От разклона на стария път през Витиня до Врачешкия
манастир са 6 км (според табелка на разклона). Селото е доста дълго - около 3
км, пък и доста голямо. Водата изглежда е проблем, тъй като покрай пътя имаше
доста действащи бунари, пък и хората ни казаха, че наблизо минавал нов
водопровод за Ботевград, но
за тях вода нямало достатъчно. Интересна е и селската черква с 8-те малки
параклиса-оброци в двора й. Пътят излиза от селото и първо е асфалтов, но скоро
продължава като черен. На един завой пред очите ни "изкочи" вр. Мургаш, който като огромен великан запречва долината на р.
Чешковица. Вдясно се вижда заострено връхче, на което според откритите находки се е намирала крепостта
Чешковград.
Врачешкият манастир "Св. 40 мъченици" е доста голям - има 4
жилищни сгради и красива еднокорабна черква. Манастирът е девически и също е голям за българските условия,
видяхме няколко монахини, някои от които доста млади. Не се приема за нощувка, това е правило в повечето
девическите манастири.
На около 15 мин, на стръмен скат, се намира манастирското аязмо, до което води стръмна пътечка.
До него се стига като се продължи по
пътя в посока Мургаш и почти веднага се завие вляво, в посока табелката
"Към водата". Продължихме по коларския пътя срещу течението на р. Чешковица. След около 30 мин стигаме разклон и една
табелка ни насочи вдясно,
накъдето също продължава коларски път, “маркиран” вляво
от подаваща се дебела водопроводна тръба. На дървото, където е подпряна табелката (нямахме пирон за да я
заковем, но я прикрепихме стабилно) има и маркировъчен знак
(червено-жълто-червено). След 20 мин стигаме разклон и се продължава вляво по
основния път. Ние продължихме вдясно, загледани в една питомна праскиня и
по-точно в потомството й, които бодро подтичваха пред нас. Скоро пътят, явно
водещ до сечището свърши и продължихме към билото, из не толкова гъстата гора, без пътека. Малко преди страничното било
прескочихме останките от телената ограда на ловното стопанство и излязохме на
маршрута "Ком-Емине". От разклона, където изгубихме маркировката, до
билото стигнахме за 30 мин. По почти губещата се пътека на маршрута
"Ком-Емине" за 50 мин стигнахме възловата седловина Белия камък. Оттук
има три варианта за х. “Мургаш” - вляво през Зла поляна и вр.
Мургаш, направо - през вр. Мургаш и вдясно - директно към хижата. Поради
недостига на време, поехме по третия вариант и за един час бяхме на х.
"Мургаш".
Хижата е в добро състояние - едните от хижарите са метеоролозите на вр.
Мургаш. Предлага се топла храна. GSM за връзка - 088 / 91-06-24. Нощувките са
от 3 до 5 лв. От х. “Мургаш” поехме по традиционния път по шосето за гр. Бухово. На възловата
седловина, разделяща пл. Мургаш от Софийска планина имаше до миналата година
стабилна беседка, която сега беше полуразрушена - на кой ли му е пречила? Преди
да слезем в Бухово се отбихме вляво до Буховския манастир "Св. Архангел
Михаил" - 15 мин. Разстоянието от х. Мургаш до Бухово го взехме за 2,45 ч,
без да се брои отбивката до манастира.
София, 27.06.2001 г.