“И всеки, който би пожелал да получи свързана представа за най-голямата ни планина и да изпита всички удоволствия, които може да поднесе тя на своите почитатели, той трябва да предпочете цялостното пътешествие пред откъслечните излети. Последните напомнят разхвърляното четене на някое велико произведение; разкъсаното слушане на цяло музикално творение.”

Павел Делирадев, “От Ком до Емине по билото на Стара планина”, София – 1934 г.

І. Малко история

        Идеята да се мине по билото на Стара планина принадлежи на родоначалника на организирания туризъм в България – Алеко Константинов. Той често повтарял пред приятелите си:

“Ако не успея да изпълня големия си план-блян за околосветско пътешествие, тогава ще се задоволя с едно пътуване по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан , от единия до другия й край. И вярвам, че това ще бъде твърде забавно и полезно скитане, тъй като ние познаваме собствената си страна не по-добре от азиатските и африканските пустини, защото живеем в родината си като равнодушни чужденци”.

            Преждевременната и нелепа смърт на Щастливеца му попречва да осъществи това си намерение. Честта да мине пръв надлъж през нашата Родина се пада на големия турист, пътешественик и изследовател, с право наречен "Следовникът на Алеко", Павел Делирадев. През 1933 г., когато е 54-годишен, Павел Делирадев предприема това истинско пътешествие, като при големи трудности, сам, а на места придружаван от един другар, за 30 дни изминава повече от 700-те километра до морето.

            Цели двадесет години по-късно, през 1953 г., се организира първия поход по билото на Стара планина от Републиканската комисия по туризъм при Върховния комитет за физкултура и спорт (ВКФС). Тридесет и четири души за 30 дни, срещайки много препятствия по пътя си изминават благополучно разстоянието от вр. Ком до н. Емине. През 1955 г. и 1959 г. се провеждат още два проучвателни похода, които окончателно уточняват маршрута.

  през 1961 г. се провежда първият успешен зимен поход

  през 1972 г. е първото преминаване от н. Емине до вр. Ком

  през 1965 г. 12 души преминават по маршрута с мотопеди "Балкан".

            След тези начални стъпки походът "Ком-Емине" се утвърждава като традиционен и всяка година се провежда от БТС.

            През 1990 г. БТС е приет за член на ЕСПТ (Европейско сдружение за пешеходен туризъм), а на следващата година е открита българската част на Европейския маршрут "Е-3", съвпадаща с "Ком-Емине". "Е-3" свързва символично Атлантическия океан с Черно море.

            Разбира се много по-голямо удовлетворение донася изминаването на разстоянието със собствени сили, без междинни подкрепителни пунктове и осигурена храна по хижите.

ІІ. Общи сведения

       Международният маршрут Е-3, наричан преди време и "Маршрут на дружбата", е по-популярен като "Ком-Емине". Дължината му е около 700 км, като се преодолява терен с голяма денивелация и се изкачват или подсичат повече от 100 върха.

        Лятната маркировка представлява червена линия, оградена от двете си страни с две бели линии и е поставена върху неподвижни предмети по маршрута (дървета, камъни, сгради и др.).

        Зимната маркировка се състои от здраво бетонирани метални стълбове, боядисани в редуващи се жълто-черно-жълти ивици. На много места лятната и зимната маркировка съвпадат.

        Хижите са сравнително добре разпределени по маршрута, като единствено проблематично е спането на проходите Вратник и Ришки.

        Карти: "Картография" ЕООД е издала 2 комплекта карти - през 1987 и 1991 г. На гърбовете им е описан маршрутът "стъпка по стъпка", а във второто издание описанието е и на английски и немски. През 1984 г. е издадена и единична карта.

        Според традицията от вр. Ком се вземат две камъчета, едното от които се хвърля в морето, а другото се запазва за спомен.

ІІІ. Подготовката

        Специфика на похода: Минаването на "Ком-Емине" е много различно от походите из Рила, Пирин или Родопите и е свързано с големи изпитания както за физическата, така и за психическата издръжливост. Затова и удовлетворението след осъществяването му е много по-голямо.

         Предпоставки за успех: За успешното завършване на похода е необходима неколкомесечна предварителна подготовка, през което време трябва да се помисли за осигуряването на:

1. достатъчно дни отпуска (ваканция)

2. физическа издръжливост на участниците (походи, фитнес)

3. група, не по-голяма от 10 човека, с добра психологична съвместимост между тях и избор на водач

4. удобни раници, които заедно с багажа да не бъдат по-тежки от 20 кг

5. изпитана екипировка (особено обувки, които след похода може би няма да стават за нищо, освен за боклука)

6. съдове за поне 2 л вода на човек

7. добре структуриран график за движение, вариант на който се предлага по-долу

8. добро атмосферно време с отчитане на дългосрочната прогноза (най-подходящият период е между 15 юли и 15 август, като през това време на годината най-голямата опасност са мълниите)

9. консултация с личния лекар и зъболекар, като не се забравя здравната книжка, което би спестило много главоболия с местните здравни власти (каквито имаше авторът в болницата в Котел).

10. планинска застраховка, осигуряваща безплатна помощ от ПСС

ІV. Походът

         Времетраене: Разстоянието от връх Ком до нос Емине може да се измине за различно време, но оптималното е между 20 и 25 дена. Рекордът е поставен от двама бързоходци (маратонци) – 7 дни.

         Лошите атмосферни условия могат да нарушат графика на движение. Много по-добре е да се изчака подобряване на времето, отколкото да се предприеме рискован преход.  Вероятността от контузии и изгубване в тези случаи е много по-голяма, което би довело до преждевременното прекратяване на похода. По-добре е да се забавите с един-два дена, отколкото да се наложи да слезете аварийно от планината.

           Правилният дневен режим е предпоставка за успешния край на похода. По време на преходите е необходимо да се дават достатъчно почивки, да се осигурява достатъчно сън и да се тръгва сутрин много рано (ок. 5,30 ч) при по дългите участъци

           Лоша е маркировката в следните участъци:

          1.  х. "Лескова" - х. "Мургаш"

          2.  проходът "Витиня" - Ботевградският проход

          3.  х. "Чумерна" - нос Емине

           Труднопроходимите участъци са между жп гара Кръстец и х. "Луда Камчия" и са обрасли с къпини, коприва и папрат. На места пътеката е изцяло непроходима и се налага да се заобикаля, без да се изпуска от очи посоката на движение

            Горещините и задухът през лятото са на изток от  жп гара Кръстец и шапката против слънце и достатъчните запаси от вода са задължителни

V. Примерен график

        Предлаганият график осигурява равномерно натоварване, като 700-те километра се изминават за 25 дена, включително два почивни.