ИЗ ВИСКЯР ПЛАНИНА
Вискяр планина се
намира в западната част на България и е част от Планско-Завалската планинска
верига. Първенецът й вр. Мечи камък (1077 м) се издига в близост до шосето
Брезник-с.Ракита-Сливница и е леснодостъпен. Радуйската седловина (790 м)
свързва Вискяр с югоизточния му съсед Люлин, а на северозапад границата му със
Завалската планина минава по Ярославската седловина.
Нашият маршрут
започва от жп спирка Радуй на линията София – Волуяк - Перник. Посоката ни
на движение е запад-югозапад към вр. Вискярска могила. Минаваме през с. Радуй и
продължаваме срещу течението на Радуйската река през местн. Сръбско
ливаде. Подкосяваме от изток вр. Вискярска могила и не след дълго се озоваваме
пред Вискярското манастирче "Св. св. Петър и Павел" (1,20 ч от спирка Радуй).
Черквата му е много скромна, а до нея има интересен обреден кръст. Оттук до
обгледния вр. Вискярска могила (1048 м) отиваме за около 5 мин. Продължаваме по
билото на северозапад и за 20 мин стигаме до седловината Ушите. След стръмно
изкачване минаваме през върховете Голу, Калето (1054 м) и Шилева чука (1040 м).
Вървели сме час от Вискярска могила. Следващата ни цел е Буковски връх (40
мин), който се намира на северозапад от вр. Шилева чука. Слизаме на шосето
София - с. Златуша - Брезник,
пресичаме го и продължаваме без пътека към Буковски връх. От него, в посока
север-североизток, е
живописната местн. Петлюка. До нея стигаме за около 1,40 ч, като най-напред се
спускаме до пътя за махала Логатър, пресичаме го и без пътека продължаваме,
следвайки посоката.
Местността Петлюка се намира в землището на
с. Гургулят и представлява скален гребен, издълбан по средата от малка рекичка,
образувайки внушително ждрело. По-интересен е източният зъбер, увенчан от вр.
Пеключки камък. В подножието му е пещерата Петлюка. От тесния й вход надолу
води тясна галерия, която отвежда до друга, непроходима. От Петлюка за около 30
мин стигаме до с. Гургулят. В покрайнините му се издига Пантеонът на
безсмъртието, посветен на епичните битки през Сръбско-българската война (1885
г.). От с. Гургулят с автобус отиваме до гр. Сливница, откъдето има влакове за
София.
Маршрутът е
подходящ за ясно време с добра видимост и за туристи с добро чувство за
ориентиране.
София, в.
“Ехо”, бр. 8 / 10.07.1997 г.