ДО ГОРНОБРЕЗНИШКИЯ
МАНАСТИР
Горнобрезнишкият манастир “Св. Пророк Илия” се намира в
Югозападна България, в ниската част на почти непознатата за обикновения турист
Малешевска планина. Тази планина е част от Осоговско-Беласишката планинска група
(включва планините Осоговска, Влахина, Малешевска, Огражден и Беласица) и по
билото й минава част от държавната ни граница с Република Македония. Най-висок
е Ильов връх (до 1942 г. - Джама) с надморска височина 1803 м. Друг
известен и огледен връх е Пъстрец (известен и със старото си име
Алаборун), на който е изграден телевизионен ретранслатор, виждащ се отдалече.
Изходен пункт за манастира е ж.п. гара Кресна (160 м н.в.), на която
спират и бързите влакове. Гарата се намира в най-южната част на гр. Кресна и за
да стигнем до шосето за с. Горна Бреница, трябва да се върнем назад, минавайки
през целия град. Кресна е нов град, обявен за такъв през 1978 г. по
повод 100-годишнината от Кресненско-Разложкото въстание. Иначе местността е
заселена след Първата световна война, а през 1934 година е създадено гаровото
селище Гара Пирин. Срещу гарата вниманието ни привличат почти
неизвестните Кресненски земни пирамиди. Интерес представлява и храмът-костница
“Св. Иван Рилски”, построен в памет на загиналите във войните 1912-13 г,
зографисан през 1980 г. На обновения централен площад на града е издигнат
паметник на Димитър Попгеоргиев – началник-щаб на Кресненско-Разложкото
въстание.
Неусетно стигаме отклонението за с. Горна Брезница и тръгваме по него.
Пресичаме първо р. Струма по железен мост, а веднага след това и Брезнишка
река. Високо на левия й бряг е монтиран голям метален кръст, който се вижда от
влака. Шосето се движи по десния бряг на реката, като разстоянието до началото
на селото е около 3 км. От двете страни на реката са разперили кривите си клони
огромни чинàрови дървета, които ни карат да се чувстваме като джуджета в
царството на великаните. Тази естествена чинàрова гора се простира от
Струма до горния край на селото. Там гората е най-гъста и през 1972 г. е
обявена за природна забележителност под името “Буйна”. На това място
през 1998 г. е съградена Давидковата чешма и е направена беседка с
голяма маса. Оттук вляво табелка ни насочва към манастира, който е само на 1 км
по коларски път.
Горнобрезнишкият девически манастир е разположен на широка, наклонена към
долината на р. Равна, поляна. Някога на това място е имало манастир, който през
турското робство е бил опожарен и монахините са избягали през планината в
Беровско (сега в Република Македония), където са основали нов манастир,
съществуващ и до днес. Народната памет, обаче, е запазила спомена за манастира
и през 1992 г. родолюбивия и христолюбив брезничанин Григор Митрев го въздига
наново. Построена е малка черквичка, жилищна сграда и камбанария. Последната е
на около 100 м встрани от манастира, така че камбанния звън да се чува в
селото. Радващо е, че манастирът не е пуст, както много други из страната и към
1999 г. в манастира има две монахини. Мястото е приказно красиво и от
манастирския двор се открива прелестна гледка към Кончето и Вихрен в Пирин.
Климатът също е много здравословен и напомня на Санданския, като сняг пада
много рядко. В манастирската стая за гости могат да нощуват 5 души.
От хидрографска гледна точка, манастирът се намира на вододелния рид
отделящ двата основни притока, образуващи Брезнишка река – Стара р. и Равна р.
При наличие на повече време, може без пътека да се слезе в долината на Стара
река, която в средното си течение образува красиви каскадни водопади.
София, в. “Ехо”, бр. 3 / 30.03.2001 г., поправка бр. 5 / 30.05.2001 г.