ДО БОЯНСКИЯ ВОДОПАД

"Тоя водопад ти се струва, че не иде от върха на Витоша, а нейде от небесните висини, носейки със себе си лучите на синевата и шума на бурите им"

Ив. Вазов, "Водопадът"

 

Бояна се намира на 7,5 км югозападно от София, в полите на Витоша, и от 1961 г. е квартал на София. Най-удобният транспорт до този отличен изходен пункт за екскурзии из Витоша е автобус № 64, който можем да вземем както от кв. "Хладилника", така и от Центъра по хигиена. Слизаме на спирката пред Боянското ханче и поемаме по ул. "Белите брези", която скоро излиза на ул. "Поп Евстати Витошки". При положение, че идваме от Хладилника, тръгваме направо по ул. "Поп Евстати Витошки", поради това че спирките в двете посоки са отделени на около 150 м една от друга.

Схема на маршрута от квартал Бояна до Боянския водопад

На ъгъла на горните две улици вниманието ни привличат няколко огромни иглолистни дървета с конусообразна форма на короните си. Това са мамонтови дървета, погрешно наричани секвои. Те са най-високите дървета на Земята, достигащи 120 м височина. Мамонтовите дървета се намират в двора на забележителния паметник на средновековната българска архитектура и живопис - Боянската църква. Изключителна ценност в нея са стенописите, на най-известния от които са изписани образите на ктиторите Калоян и жена му Десислава.

Боянската църква

По ул. "Поп Евстати Витошки", след като се мине покрай ВЕЦ "Бояна", се излиза извън квартала. Всъщност, до водопада може са се стигне по две основни пътеки. Първата се изкачва стръмно срещу течението на Боянска река, докато втората постепенно набира височина, минавайки в близост до Боянското езеро. Около двеста метра, след като сме навлезли в планината, вдясно със стрелка е указано началото на първата пътека, по която предстои да се върнем. Продължаваме направо и след няколко стръмни серпентини стигаме до ново отклонение вдясно, което е вариант на нашия път. Не след дълго достигаме Боянското езеро (около два километра от Бояна), което е изкуствено създадено. Тук от изоставения горски дом тръгва алеята за водопада. Тя изкачва със серпентини стръмния склон и достига до м. Яневица. Тук отдясно излиза пътеката, за която бе споменато по-горе, а малко по-нагоре има разклон, вляво от който, започва пътеката за хижа "Камен дел". Продължаваме вдясно и скоро преминаваме покрай Борова скала, от която се откриват прекрасни гледки към долината на Боянска р. и връх Копитото. Оттук пътеката се движи по хоризонтала, пресича Петровичка р., десен приток на Боянска р., и продължава с приятен наклон. Вляво от пътеката можем да видим тис, който е най-рядкото растение на Витоша. Той представлява иглолистно дърво (малко дръвче или храст), растящо извънредно бавно, което на 1000 години достига едва 17 м височина. Характерно е, че цялото растение е отровно за човека. Запазените екземпляри са останки от по-обширна тисова гора.

Скоро след тисовете достигаме разклона в м. Дренска глава. Оттук вляво се отива до хижа "Есперанто", а ние продължаваме вдясно, като скоро стигаме до нов разклон. Грохотът на водопада и влажният въздух ни "указват", че правилната посока е вдясно и ни карат да предчувстваме срещата с него.

Боянският водопад е най-красивият и най-голям водопад на Витоша и има височина на пада 30 м (по погрешни данни в пътеводителите – 15 м). Особено красив е на пролет, при пълноводие. През 1920 г. Иван Вазов, след една от екскурзиите си до водопада, написва пътепис, в който го описва по неповторим начин. Разбира, се сега голяма част от водите на Боянска река са вкарани в Софийския водопровод и водният пад не е толкова величествен, но при пролетно пълноводие водопадът придобива частично предишната си мощ.

Боянския водопад

Най-удобно и приятно е да се върнем в Бояна надолу по пътеката, която върви по течението на Боянската река. Ако обаче разполагаме с повече време и сме по-тренирани, може от водопада да продължим към Златните мостове, Копитото или към други обекти в планината.

Разстоянието от центъра на Бояна до Боянския водопад е около 4,5 км и се изминава средно за 2 часа.

 

София, в. "Междучасие", бр. 22 / 29.09.1998 г.

Красимир Новаков

 

Заб.: 1) Информацията е към датата на публикуването на материала

         2) За водопадите в България може да се намери информация ТУК

Към Началото

Обратно към Заглавната страница

Copyright © 2000-2013 by Красимир Новаков. All rights reserved.
Авторските права на маршрутите са на авторите им.
Последна промяна: 01 януари 2013 г.