Направен е бегъл преглед на по-важните крепости, разположени в българските планини и представляващи интерес за туриста.

        Крепостите са групирани по планините, в които се намират. Имената на повечето крепости не са оригиналните, а са дадени от историци или от местното население.

 БЕЛАСИЦА

          Намира се на десния бряг на р. Струмешница, в полите на планината Беласица.

         Тук през 1014 г. се е разиграла една от най-големите трагедии в историята на българската държава. При битка в околностите на крепостта византийският император Василий ІІ, наречен Българоубиец, разгромил българската войска, предвождана от цар Самуил и я пленил почти изцяло. Цар Самуил и неговото обкръжение едва успели да се спасят. Съобразно християнската доктрина, пленени християни трябвало да бъдат освобождавани след края на войната. Византийският император потъпкал това военно правило и ослепил пленената 14-хилядна българска войска, като оставил на всеки сто души по един водач.

       През 1982 г. с голям митинг-събор е открит Национален парк-музей "Самуилова крепост".

          С. Ключ се намира на 16 км запад-югозападно от гр. Петрич, а от селото крепостта е на още 5 км по асфалтиран път.

ВИСКЯР

          Сред иначе заоблените и тревисти била на Вискяр планина, се намира едно наистина алпийско място. Малката рекичка е издълбала величествено ждрело, което въпреки че е дълго само 60 м,  впечатлява с отвесните си скали. По-внушителен е източният гребен, на който се издига връх Пеключки камък. Тук именно е била крепостта. Запазени са крепостни стени с височина до 1,20 м и дебелина до 1,50 м. Може да се види щерна за вода,  разкрита до 8 м дълбочина. Разказват, че в началото на века "предприемчив" човек извадил от водохранилището дебела оловна ламарина, която уж извозил в четири каруци. В южното подножие на върха се намира пещерата Петлюка. От тесния й вход надолу води тясна галерия, която отвежда до друга, непроходима. Смята се, че някога се е стигало до малка подземна зала, имаща връзка с отбраната на крепостта.

           Изходен пункт за крепостта Петлюка е с. Гургулят, намиращо се на 8 км югозападно от гр. Сливница. От града до селото се достига с автобус, а оттук се върви в източна посока, като за около 30 минути се стига до крепостта.

ВИТОША

          Тази средновековна българска крепост се намира на вр. Момина скала (1087 м), на левия бряг на Боянска река. Крепостта се споменава често от византийски летописци. Най-вероятно тук е било седалището на севастократор Калоян, ктиторът на прочутата със своите стенописи Боянска черква и управител на Средецка област. В района на крепостта не са правени археологични разкопки. Следите от крепостта са незначителни.

          Останките от крепостта се намират отляво на пътеката от кв. "Бояна" на гр. София за м. Копитото и от квартала до тях се стига за около 50 минути.

        Разположена е в покрайнините на с. Кладница, Пернишко, сред югозападните склонове на Витоша. Крепостта най-вероятно е била построена през V-VІ век, за което свидетелстват намерените останки (керамичен материал и хоросан).

         Мястото на крепостта е изключително добре избрано стратегически. От една страна, хълмът на който се намира крепостта е ограден от три страни с много стръмни склонове и само от север тесен провлак я свързва с околния терен. От друга страна, крепостта се намира на място, от което има много добра зрителна връзка с околните крепости от Голо бърдо - това е било важно при сигнализацията между тях. Добре се вижда и хълмът "Св. Петка" над с. Владимир в Радомирското поле, където също има значителни останки от крепост.

          Кладнишката крепост е била доста голяма - заемала е площ от около 10 000 кв. м. Останките са тревясали, но личат стени високи до 0,70 м. Очевидец на строежа на изоставената  сега почивна станция на хълма разказва, че са разчистени основи на трикорабна култова сграда. На 100-тина метра от останките е действащият Кладнишки манастир.

          Изходен пункт за крепостта се явява с. Кладница, отстоящо на 11 км югоизточно от гр. Перник. Селото е свързано с редовна автобусна линия с гр. Перник и с маршрутни линии с гр. Перник и гр. София. От селото до крепостта се достига за около 20-тина минути.

ГОЛО БЪРДО

       Въпреки че е на десния бряг на река Струма, Пернишката крепост поради важността си и поради връзките си с няколкото съседни планински крепости е естествено да се разглежда при крепостите в планината Голо бърдо.

        Смята се, че е построена след присъединяването на София и земите около нея към България през 809 г. от хан Крум. Мястото е било заселено от траките, като на хълма е имало селище. Площта, на която е разположена крепостта е значителна, около 50 декара, а крепостната стена има дължина 790 метра. Най-вероятно след преминаването на кръстоносците от ІІІ-тия кръстоносен поход крепостта е запустяла и повече не е била използвана.

          Сега останките са реставрирани и консервирани, като крепостната стена е надзидана на места на значителна височина.

           Крепостта Перник се намира на хълм, разположен на десния бряг на р. Струма, там където международният път и жп линия напускат Перник в посока гр. Радомир. До крепостта може да се отиде пеша от жп гара и автогарата на гр. Перник.

          Крепостта Перник не били имала силата да се противопостави така ефективно на чуждите завоеватели, ако не е съществувала мрежата от помощни крепости, скътани в непристъпните тогава дебри на планината Голо бърдо.

           Крепостта Ранчово градище е била връзката на Пернишката крепост с крепостите из Голо бърдо и е охранявала левия бряг на р. Струма.

           Голямо Градище е била най-голямата крепост в Голо бърдо. Имала е формата на елипса с размери 150 на 100 метра.

           Малко Градище е отделена от Голямо Градище от дълбок дол. Тя е било по-малка, но с двата си реда стени и землени валове е подпомагала системата от крепости.

           И трите крепости се намират в околностите на х. "Славей", до която се стига за около 1,30 ч от жп гара Перник. От Перник до хижата води 4-километрово шосе.

ЗЕМЕНСКА ПЛАНИНА

        Крепостта се намира на десния бряг на р. Струма в живописния й Земенски пролом. Крепостта е оградена от три страни от меандър на реката, като непристъпните скали се издигат на голяма височина над нивото на реката. Археологическите проучвания показват, че средновековната крепост е построена през ХІІІ век, но първите строежи са още от ІV век. Останките от крепости из целия пролом водят до заключението, че крепостта е не е била изолирана, а е представлявала част от охранителна система покрай път, свързващ Пауталия (Велбъжд) с областта Мраката (сега Радомирско).

    Развалините от Землънград се намират почти по средата на Земенския пролом, между град Земен (Пернишка област) и село Раждавица (Кюстендилска област). Най-удобният изходен пункт обаче се явява жп спирка Полска Скакавица на линията София - Радомир - Кюстендил - Гюешево.

ОСОГОВСКА ПЛАНИНА

        Хълмът Хисарлъка е североизточна издънка на Осоговската планина, извисяваща се над съвременния град Кюстендил. На него римляните са построили Акропола (градската крепост) на древна Пауталия. Крепостта е строена през ІІІ-V век и е обхващала цялата площ на Хисарлъка. Представлявала е неправилен многоъгълник с дължина 230 и широчина 125 метра. При по-достъпните места и порти е имало триъгълни, четириъгълни и кръгли кули. Крепостта, възобновявана и поправяна е действала до средните векове. Понастоящем са експонирани значителни останки от крепостта, като тя е реставрирана и консервирана.

        Крепостта Хисарлъка се намира на 30 минути от центъра на гр. Кюстендил в южна посока. През Хисарлъка минава туристическата пътека от Кюстендил за хижите "Трите буки" и "Осогово", намиращи се във вътрешността на Осоговската планина.

ПИРИН

        Останките от крепостта се намират в долината на р. Пиринска Бистрица и най-вероятно тя е  охранявала пътя, който през м. Попови ливади е свързвал поречията на реките Струма и Места.

           Крепостта е разположена на 2 км южно от село Горно Спанчево, което е почти равноотдалечено от градовете Гоце Делчев и Сандански.

        В пролома на р. Места, свързващ Разложката и Гоцеделчевската котловини се намират запазените до 8 метра височина останки от Кременската крепост. Строена е вероятно през ХІІ-ХІV век и е имала функцията да контролира преминаването през пролома.

         До крепостта се отива от с. Кремен за 50 минути пеша. Ако се пътува с кола от гр. Банско, пътека трябва да се търси след с. Места. По нея се стига за 20 минути.

          Крепостта се намира до гр. Гоце Делчев и е разположена върху хълм, ограден от три страни от дълбоки долини. Вероятно е построена през ІІ-ІІІ век, след което е изоставена и възстановена едва през ХІІ в.

         Името си е получила от едно предание - според него крепостта е построена уж от сестрата на цар Иван Шишман, след като тя успяла да избяга от турски плен. Историческите факти, разбира се са по-различни - цар Иван Шишман дал сестра си Мара (Кера Тамара) за съпруга на турския султан Мурад І, погрешно надявайки се, че роднинските отношения ще спрат турското нашествие. Не е известно тя да е бягала и още повече в този отдалечен от Цариград край...

          До крепостта се стига от гр. Гоце Делчев за около 1 ч  като се върви в югозападна посока.

        Наречена е така от местното население по името на параклиса, намиращ се сред останките й. Някои изследователи предполагат, че тук е престояла чудотворна икона на Св. Димитър, на път за Търново. Най-вероятно крепостта е била построена още през ІV-VІ в., а днес стените й се издигат на височина до 1 м.

        Крепостта е разположена върху хълм, отстоящ на 3 км южно от гр. Хаджидимово, Благоевградска област. Градът се намира на 10 км югоизточно от гр. Гоце Делчев.

      Крепостта е охранявала пътя, свързващ Беломорието с Тракия.  Построена е най-вероятно през ІV-VІ в., след което е достроявана и укрепвана.

         Намира се на 5 км югозападно от с. Мусомища, Гоцеделчевско, на десния бряг на Мусомищка река. Селото е разположено на 2 км южно от гр. Гоце Делчев.

ПЛАНА

          Намира се на около 7 км североизточно от с. Алино, Самоковско, в непосредствена близост до Алинския манастир "Възнесение Господне". Крепостният зид е обграждал пространство от около 3 000 кв. м, като запазената му височина е до 2,5 м. Останките от калето го датират към ХІ-ХІV в., като е просъществувало вероятно до ХVІІ в.

          С. Алино се намира на 16 км северозападно от гр. Самоков и до него се движат автобуси от София и Самоков.

          Намира се на 1 км северозападно от с. Широки дол, Самоковско. Смята се, че калето е построено през Х век. Личат следи от едноапсидната черква "Св. Спас", намираща се в близост до крепостта.

          С. Широки дол отстои на 6 км северозападно от гр. Самоков, с който е свързан с редовна автобусна връзка.

РИЛА

          Крепостта Церово е една от най-големите планински крепости - заема площ от 23 000 кв. м и се предполага, че е построена през ІІІ в., във връзка с нападенията на готите. Крепостта е спомената в дарствената грамота, с която през 1378 г. цар Иван Шишман дарил земи и селища на Рилския манастир.

          Крепостта е разположена на левия бряг на р. Струма, като до нея от с. Церово се стига за около 1 ч, като се върви в западна посока.

           Село Церово се намира на 6 км югоизточно от гр. Благоевград.

РОДОПИ

         Прочутата Асенова крепост, символ на Асеновград, се намира в дела Чернатица на планината Родопи. Разположена е на рида Могилата върху усамотена скала, високо над шосето Асеновград-Смолян, виещо се по долината на Чепеларска река.

        Крепостта се състои от външно укрепление и вътрешна крепост (цитадела). Външната крепостна стена е с дебелина 2,9 м и е със запазена височина до 3 м.

         Цитаделата е построена на най-високата част от терена и може условно да се разделена на три нива, в зависимост от предназначението на разположените на тях обекти. Върху най-високата част е изградена вътрешната кула, т.нар. донжон - висока укрепена жилищна сграда в очертанията на голяма крепост. В мирно време донжонът служи за жилище на управителя, а във военно се използва като наблюдателница и най-добре защитено място. Запазени са стени с височина над 2 м и дебелина при основата - 3 м. По-ниско са двете щерни (резервоари за вода).

         Черквата "Св. Богородица Петричка" е най-добре запазената постройка от целия комплекс и обикновено с нея се олицетворява цялата крепост. Строена е през ХІІ в. и е запазена изцяло. Първият етаж е с неизвестно предназначение, а на втория се намира самият храм. Черквата е еднокорабна, едноапсидна и с притвор, като над последния се издига четвъртита кула, която очертава силуета на черквата. Над наоса има осемстенен барабан, увенчан от купол.

            Асеновата крепост е свързана с гр. Асеновград с трикилометрово шосе.

        Една от най-добре запазените крепости в България се намира Източните Родопи, край ивайловградското село Гугутка. Запазената височина на крепостната стена е до 8 м, дебелината й е 2 м и има дължина около 550 м. Крепостта е построена вероятно през ХІІ-ХІІІ в.

         В източния край на крепостта са разкрити основите на еднокорабна и едноапсидна крепостна черква. Най-добре запазена е вътрешната крепостна кула - донжон, като оцелелите стени са с височина до 9 м. Предполага се, че кулата е възстановена след падането на България под турско робство, като най-вероятно в нея се е настанил местен турски феодал.

            Името на крепостта произлиза от белия цвят на варовика, от който са построени крепостните стени и сградите.

            Крепостта Бялград се намира на 2 км югоизточно от с. Гугутка, което отстои на 20 км югозападно от гр. Ивайловград.

        Тази родопска крепост се намира на десния бряг на р. Арда и е разположена върху скалист връх над яз. "Студен кладенец". Крепостта е малка, 562 кв. м, а запазените й стени са високи до 8 м. Построена е най-вероятно през ХІІ-ХІІІ в.

            Името на крепостта име славянски произход и означава "висок град", име давано на крепости и в други славянски държави.

           Крепостта се намира непосредствено северно от едноименното село и до нея се стига по коларски път. С. Вишеград е свързано посредством автобусна линия с гр. Кърджали и отстои на 4 км югоизточно от него.

           Това е тракийска крепост, построена вероятно през ХІІ-Х в. пр. Хр.. и най-вероятно е служила за резиденция на местен тракийски владетел. Крепостта е построена на планински връх, обграден от три страни от меандъра на р. Пиздица. Днес останките са трудно забележими, но в средата на крепостта прави впечатление голяма каменна морена с издълбан на нея християнски кръст. На най-високата част се вижда шахта, дълбока 2 м и широка 1 м, за която се предполага, че е била използвана за светилище.

           Местно предание свързва името на крепостта с неизвестен киевски владетел, заселил се в крепостта след падането на Киев под татарско робство.

            Изходен пункт за крепостта е гр. Пещера, Пазарджишка област. От центъра на града се отива до черквата "Св. Петка", минава се през турската махала и покрай красивата часовникова кула се навлиза в рида Равногор на Баташката планина. От Пещера до крепостта се стига за около 3 ч.

          Разположена е в най-източната част на Западните Родопи - Жълти дял. Крепостта е "кацнала" в края на скален нос, на около 100 м над р. Арда, която обгражда Кривус от три страни. Мястото по своята живописност напомня търновската крепост Царевец.

          Сред учените съществува спор дали крепостта Кривус не е крепостта Патмос и обратното. Но "кривината", острият завой, който прави тук Арда, подкрепя твърдението, че именно това е Кривус.

           Запазена е добре само цитаделата (вътрешната крепост), която е с размери 50 м на 40 м. Стените й се издигат на височина до 6 м.

            Най-близкото село до крепостта е Башево (на 21 км северозападно от гр. Кърджали), от което тя отстои на 1,5 км северозападно, но разстоянието се изминава за около 40 минути поради трудния терен. От гр. Ардино крепостта отстои на 9 км (4,30 ч) в северна посока. Съседна туристическа хижа е "Млечино" (2,30 ч).

       Над двата бряга на река Въча, там където тя напуска "прегръдките" на Родопите са се издигали две взаимосвързани крепости, пазили подстъпите към вътрешността на планината. Първата, т.нар. Малко кале, е разположена на десния бряг на Въча, а втората - на десния и носи имената Кричим, Голямото кале и Иванковото кале.

           Крепостта Кричим е строена през два периода - ранновизантийски (V-VІ в.) и български (времето на хан Крум). Разрушена е през ХV в., когато загубила стратегическото си значение. Запазени са стени с височина до 3 м, както и водохранилище (щерна). От крепостната стена се открива приказна гледка към град Кричим и към Пловдивското поле.

         В околността на крепостта (на около 20 минути), върху голяма риолитова скала обрасла отвсякъде с издънкова широколистна гора, е изсечен прочутият Асенов надпис, който гласи:

"На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим".

        До крепостта Кричим (Голямото кале) се стига, като от градската черква на гр. Кричим ("Св. св. Козма и Дамян") се поеме първо по път, а след това вдясно по стръмна пътека (около 30 мин).

          Това е най-запазената планинска крепост не само в Родопите, но и в цяла България (другата отлично запазена крепост - "Баба Вида" в гр. Видин е разположена в равнинен район). Височината на крепостната стена е до 10 м и то по цялото протежение на крепостта. Стената завършва с бойна платформа, личат бойниците и кулите. Броят на последните е 12, като 9 от тях са достигнали до наши дни с първоначалната си височина. Крепостта е построена през периода ХІІ-ХІІІ в.

           Крепостта се намира югозападно от гр. Ивайловград и до нея се стига за 3,30 ч пеша, като се минава през кв. "Лъджа", останките от римската вила "Армира" и Лъджанския манастир "Св. св. Константин и Елена".

        Тя е построена още от времето на траките - VІ-V в. пр. Хр. Запазени са незначителни останки, като до наши дни са достигнали фрагменти от крепостни стени с височина до 4 м.

        До крепостта се намира интересен култов обект - светилището "Скалата на ветровете" - скала с отвор, през който местните хора се провират за здраве.

        Крепостта се намира на около 1 ч от х. "Устра" и на около 3 ч от гр. Джебел (през с. Казаците).

         Намира се в рида Гората на Източните Родопи, в землището на с. Мезек, Свиленградско.

          Крепостната стена, на тази сравнително добре запазена крепост, до 1900 г. е била увенчана със зъбери и платформи, които са разрушени от турските власти с цел набавяне на  строителен материал за новостроящата се казарма в Свиленград. Въпреки това и сега крепостните стени се издигат на височина до 10 м. Крепостта е била построена вероятно през ХІ в.

          Близо до крепостта минава трасето на международния пешеходен маршрут "Е-8", чиято българска част започва от курорта Боровец и завършва в с. Мезек.

           Недалеч от крепостта се намират известните куполни тракийски гробници Малтепе и Курткале от ІV в. пр. Хр.

           Граничното село Мезек се намира на 10 км югозападно от гр. Свиленград, а крепостта и тракийските гробници са в покрайнините му.

          Построена е през ХІІ-ХІІІ в. Останките й се намират на скалист връх, наречен Шеста крепост (586 м н. в.), склоновете на който се спускат стръмно към р. Арда (сега яз. "Студен кладенец").

           Запазената част от крепостната стена е дълга 273 м, като на места е висока до 5 метра. До наши дни е достигнала и част от осемстенна кула (височина до 3 м). В крепостта интерес представляват и два надземни резервоара за вода. В най-високата част се забелязват останките от цитаделата, заемаща площ от 350 кв. м. Моняк е една от най-големите по площ планински крепости - 18 000 кв. м.

           Крепостта се намира на 2 км южно от с. Широко поле (30 мин), Кърджалийско. Селото отстои на 7 км източно от гр. Кърджали и е разположено на жп линия Хасково-Кърджали, като на гарата му спират и бързите влакове.

       Намира се на скалист полуостров, образуван на мястото, където р. Боровица се влива в р. Арда. Понастоящем в този си участък и двете реки са завирени от яз. "Кърджали". Крепостта е по-голяма от съседната Кривус, като сравнително добре са запазени части от крепостните стени, основи на кула и черква.

          Крепостта се намира на левия бряг на р. Боровица, точно срещу туристическата хижа "Боровица", която е на отсрещния бряг. Самата хижа отстои на 14 км северозападно от гр. Кърджали, откъдето до близкото с. Дъждовница се движи автобус. От селото се продължава по път до с. Пъдарци (6,1 км), откъдето до хижата има още 2 км също по път. От хижата реката се пресича с лодка, а от брега до крепостта се достига за 20 минути.

         Предполага се, че в местността, известна като Джин тепеси (Планината на духовете), намираща се на рида Каменник от Източните Родопи е разположена крепостта Перперикон, споменавана в трудовете на византийския хронист Георги Акрополит. Това е една от най-големите родопски крепости (12 000 кв. м).

          Запазени са останки от крепостни стени, а на кота 480 м н. в. се издига 10-тина метровата стена на шестоъгълна кула. В началото на ХХ в. известният изследвач на крепости в България Иван Велков намира тази кулата почти запазена, изкачва се по стълбите и гледа през мазгалите. Запазена е и щерна с размери 12 х 5 м и дълбочина 6 м.

           През 2000 г. (в-к "24 часа", бр. 241 / 04.09.2000 г., стр. 13) екипът на известния български археолог проф. Николай Овчаров изказва предположението, че тук се е намирал Свещеният град на траките. Комплексът включва дворец-светилище от ІV-V в. пр. Хр., укрепена тракийска крепост, селище и кръгъл храм-прорицалище. Смята се, че в този град е била една от столиците-резиденции на царете Терес сина му Ситалк. Дворецът с Г-образна форма е бил на 3-4 етажа и е имал 40 стаи. Запазени са останки от двата коридора и 13 помещения. Тронната зала е с размери 25 х 6 м. Но най-голямото откритие е именно прочутият кръгъл храм-прорицалище, който според римския историк Светоний (Suetonius) е нямал покрив. В него Александър Македонски се допитал до жреците преди да тръгне на поход към Мала Азия. Предполага се, че в района на крепостта се крият несметни богатства.

           Крепостта се намира на около 1 км южно от с. Горна крепост, Кърджалийско, но най-лесно до подножието й се достига по асфалтирания път, отделящ се от пътя Чифлик-Мургово-Горна крепост - Стремци-Черноочене при с. Мургово. Асфалтираната 1,200 км пътна отсечка е открита официално от президента Георги Първанов на 16 септември 2006 г. Пътят завършва с паркинг (платен), от който до крепостта се достига пеша за около 15 мин., като се влиза през Скален проход с монументално стълбище. Разглеждането на крепостта върви последователно през основните обекти, като по друга пътека се слиза отново до паркинга.

         Останките от тракийската крепост Татул се намират в покрайнините на едноименното село, което според административното деление на страната попада в Момчилградска община, Кърджалийска област. Най-интересното в района на крепостта е тракийското светилище, посветено според учения Иван Венедиков на митичния тракийски певец и музикант Орфей. В голяма скала на 392 м н. в.  са издълбани две скални гробници, осем стъпала и ниша за поставяне на обредна плоча.  Смята се, че светилището е от ХІІ в. пр. Хр. През средновековието крепостта е възстановена, за да западне след падането на България под турско робство.

           Крепостта се намира на около 200-300 метра южно от с. Татул, което отстои на 10 км североизточно от гр. Момчилград. От южния край на гр. Момчилград се напусна пътя за прохода Маказа и се поема вляво по шосето за гр. Крумовград, като скоро се достига до ново кръстовище. На това място се изоставя пътя за гр. Крумовград и се поема вляво - разстоянието оттук до паркинга, където се оставят превозните средства е 13 км. От паркинга до крепостта се достига за 0,10 ч. по добре очертана пътека.

          Тъмбра представлява комплекс от две съседни крепости, изградени около двете коти на двуглавия връх Тъмбра, както и голямо неукрепено селище между тях.

          Крепостта е построена най-вероятно от тракийското племе беси и е действала чак до появата на славяните на Балканския полуостров.

          Крепостта се намира на около 2,5 км източно от гр. Пещера, Пазарджишка област и на около 300 м северно от шосето Пещера-Брацигово.

        Средновековната твърдина Устра се намира в Устренския рид на Западните Родопи, в подножието на вр. Устрен (1015 м н. в.).  Разположена е върху продълговат скалист връх и заема площ от 1 286 кв. м. Дължината на цялата крепостна стена е 113 м, а запазената височина на стените е до 10 м. Разкрити са основите на жилищни помещения, водохранилища и складове за храна.

          Наблизо са останките от тракийска крепост със същото име - Устра, от която са останали крепостни стени високи до 2 м. Построена е най-вероятно през ХІІ-Х век пр. Хр. Наблизо, по долината на малка рекичка са запазени две тракийски куполни гробници. Историците смятат, че тук е била столицата на тракийското племе одриси.

           Под средновековната крепост се намира туристическата хижа "Устра", от която до крепостта се изкачва за 20 мин. Най-удобният изходен пункт  за хижата и историческите забележителности наоколо е гр. Джебел, свързан с редовен транспорт с гр. Кърджали. От Джебел до хижата се достига за около 3 ч.

        Една от най-непристъпните родопски крепости е разположена върху усамотен връх, принадлежащ към рида Каркария на Баташката планина. Някои автори привеждат аргументи в полза на наименуването й като "Чепина", но в туристическата литература се използва "Цепина", което име е придобило гражданственост.

          Крепостта е била оградена със стена, запазена на височина до 6 м и с дебелина 3 м. В най-високата част на Цепина се е издигала вътрешната крепост (цитаделата), заемаща площ от 1 500 кв. м. Стените й са запазени на височина до 2,5 м. Изключително впечатление на посетителя правят четирите щерни за вода, дълбоки до 10 м и определено опасни за живота на надвесилия се над тях. В крепостта са провеждани археологически разкопки, след което развалините са консервирани и експонирани. В туристическата хижа под крепостта (на 10 мин) е създаден музей, в който могат да се видят част от намерените находки.

          Най-удобен изходен пункт за крепостта е с. Дорково, община Ракитово. От гр. Ракитово селото отстои на 7 км североизточно, а от последното до крепостта се стига по 6-километров асфалтиран път. Пешеходните туристи е най-подходящо да слязат на жп гара Цепина на теснолинейната жп линия Септември-Добринище, откъдето до хижата и крепостта се достига за около 3,30 ч.

САКАР

          Останките от тази тракийска крепост са разкрити при експедицията "Сакар'73", организирана от Института по тракология при БАН  през 1973 г. Крепостта е построена върху продълговат рид, ограден от двете си страни от малки рекички. Крепостната стена е била откъм горната, достъпна част на рида, където най-вероятно земния насип е закривал останките от стената.

           На другия бряг на реката, върху изразена височина са намерени останките от малък кастел, свързан с тракийската крепост посредством път, останки от който личат и понастоящем.

          Крепостта се намира югоизточно от с. Младиново, в югозападните гънки на Сакар планина. С. Младиново отстои на 18 км североизточно от общинския център гр. Свиленград.

         От крепостта Маточина е запазена само цитаделата (донжон, вътрешна крепост), чиито стени се издигат до 18 м над земята и представляват впечатляваща гледка. От външната крепост са останали незначителни следи. Развалините от цитаделата в днешния й вид се датират от ХІІ-ХІV в.

          Някои автори смятат, че тук се е издигала известната крепост Букелон, споменавана по повод битката при Адрианопол между римляни и готи през 378 г., при която римляните са разгромени.

         С. Маточина отстои на 30 км североизточно от гр. Свиленград, на десния бряг на напускащата тук страната р. Тунджа и съвсем близо до българо-турската граница.

        Намира се на високо връхче, на 2 км западно от Тополовград, в северните поли на планината Сакар. Останали са развалини от крепостната стена, както и разхвърляни камъни из околността. Предполага се, че крепостта е изградена още от траките и е подновявана от византийците и българите.

         Скалите на Палеокастро крият една древна загадка - 150-те скални диска, изобразяващи Слънцето. Изображенията са на пръв поглед без определена подредба и последователност - с най-различен диаметър, едните са вдлъбнати, другите са изпъкнали, някои са на групи, а други - самотни.

          Пътят за крепостта се отбива от шосето от гр. Тополовград-с. Хлябово, изкачва се, след което се спуска в дол. Оттук се вижда връхчето на което е разположена крепостта.

СРЕДНА ГОРА

         Крепостта е построена най-вероятно през Х в., а понастоящем от нея са запазени стени високи до 6 м.

          Намира се на около 3 км от с. Бъта, Пазарджишка област, което отстои на 6 км южно от гр. Панагюрище. От селото първоначално се върви по коларски път през овощни градини и след като се достигне подножието на върха, върху който е построена крепостта, се продължава по пътека и след около 15 минути се достига до целта.

        Разположено е върху висок връх западно от с. Овчеполци, Пазарджишка област. Крепостта, съдейки по намерените находки, вероятно е била построена по времето на Първото българско царство.

         Изходен пункт за посещението на крепостта е с. Овчеполци, което се намира на 20 км югоизточно от гр. Стрелча и на 18 км североизточно от гр. Пазарджик. От селото до крепостта се достига за около 40 минути.

      Намира се в североизточните покрайнини на с. Оряховица, Старозагорска област. Византийски историци я наричат още Ряховица. Най-вероятно е построена през ХІІ в.

         С. Оряховица се намира на 16 км североизточно от областния център гр. Стара Загора.

        Със сборното име "Пирдопски калета" се наричат намиращите се край гр. Пирдоп Голямо и Малко кале. Останките от Голямото кале се намират на връх, заобиколен от три страни от р. Тополница, като крепостните стени са запазени на височина до 10 м. На отсрещния бряг на реката, върху по-висок връх са руините на Малкото кале. Трудно може да се установи времето на построяването на двете калета.

          До калетата се стига пеша за около 1,30 ч от гр. Пирдоп, като се върви в югозападна посока.

          На мъчнодостъпния вр. Голяма Равуля (1018 м), намиращ се на 1 ч път от с. Долни Пасарел срещу течението на р. Искър, се намират останките от това старо градище. Според предание е построено от местните селяни при толкола непосилни условия на труд, та чак "дете в майка проревало". Оттук народната памет извежда името на крепостта.

         Изходен пункт за посещение на крепостта се явява с. Долни Пасарел, Столична община. До селото се движи редовна автобусна линия № 3. Слиза се в началото на селото, на предпоследната спирка на автобуса, пресича се р. Искър и се продължава по асфалтирания път за гр. Самоков. Следи се за отбивка вляво, която всъщност представлява старото шосе за Самоков, използвано до построяването на яз. "Искър". Неусетно се достига до Долнопасарелския манастир "Св. св. Петър и Павел", откъдето върхът се изкачва без пътека, с особено внимание поради стръмния терен.

       Калето е разположено на около 2,5 км южно от гр. Стрелча, на десния бряг на р. Стрелчанска Луда Яна. Запазени са до 8 м високи стени. Калето вероятно е построено към ІХ в.

         От гр. Стрелча до едноименното кале се отива за около 40 минути.

         Средновековната крепост Урвич се намира в Панчаревския пролом на р. Искър, разделящ Плана планина от най-западната издънка на Средна гора - Лозенската планина. Разположена е на връхната част на планински рид, ограден от три страни от водите на Искъра.

           Спецификата на крепостните стени и археологическите находки показват, че крепостта е строена най-вероятно през ХІІІ в.

           Запазени са крепостни стени (кула) с височина до 6 м, както и зидове от вътрешнокрепостната черква "Св. Пророк Илия". Следва да се отбележи, че съществуващата каменна постройка със зъбери няма абсолютно нищо общо с крепостта Урвич и не представлява никаква историческа ценност. Съществуването на постройката и липсата на информация объркват посетителите, които я мислят за част от крепостта Урвич.

           Още Св. Паисий Хилендарски в своята История славяноболгарская дава сведения за крепостта и за ролята й при защитата на Втората българска държава. Преданието разказва, че тук е водил последните си битки цар Иван Шишман, наричан според преданието цар Ясен. Изследователите смятат обаче, че митичният цар Ясен всъщност е цар Иван Асен ІV, третият син от първия брак на цар Иван Александър с влахинята Теодора. Според запазените легенди, крепостта дълго време издържала на неприятелската обсада, докато един ден Ведена, селянка от Бистрица, за да спаси детето си, показала тайния вход към крепостта. Народът проклел предателката и тя се вкаменила заедно с детето. И днес, ако пътникът погледне към левия бряг на р. Ведена от т.нар. Дяволски мост, ще види вкаменената й, прегърнала дете фигура. Скалната композиция се нарича Стърчиков камък.

           При излет до крепостта Урвич, през 1889 г., Алеко Константинов с група приятели поставят началото на организирания туризъм в България, основавайки Урвич клуб.

           Крепостта Урвич се намира на 15 км от гр. София и най-удобният транспорт е градският автобус № 3, тръгващ от автостанцията в кв. Гео Милев. Слиза се при Паметника на трудовака, пресича се р. Искър и по добре очертана пътека се достига до крепостта.

СТАРА ПЛАНИНА

        Внушителните развалини на калето, този "Страж на Стрямската котловина", се намират на тесен хребет, спускащ се на юг от билото на Балкана. Площта на крепостта е 5 000 кв. м, а крепостните стени са запазени до 12 м височина. Намерени са останки още от времето на траките, но крепостта в сегашния си вид е изградена през Второто българско царство.

          Аневското кале се издига над с. Анево (доскоро квартал на гр. Сопот), на около 3,5 км в северна посока от селото. Развалините му се виждат много добре от главния път София-Бургас и от влака. До калето може да се отиде и от гр. Сопот през Сопотския манастир "Възнесение Господне", откъдето покрай планината се достига до подножието на крепостта. От това място голямата стръмнина до крепостта се преодолява по някоя от многобройните кози пътечки.

        Намира се на северните склонове на Лакавишкия рид от Предбалкана. Разположена е върху връх, имащ с формата на пресечен конус и със стръмни, почти отвесни от три страни склонове. Крепостта е достъпна от север, откъм с. Боженица.

          Археологическите проучвания са установили, че мястото е било заселено още през праисторическата епоха, но първите крепостни съоръжения датират от V-VІ в. Разцветът си крепостта достига през ХІІІ-ХІV в., когато е построена и най-външната крепостна стена.

          Крепостта Боженишки Урвич става известна през 20-те години на ХХ век, когато акад. Петър Мутафчиев разчита и публикува Скалния надпис на севаст Огнян (копие в НИМ), свързан с последните дни на Второто българско царство:

"Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя"

         Прави впечатление дълбоката 10 м щерна за вода, както и скалната черква. Крепостните стени са реставрирани частично.

          С. Боженица се намира на 12 км север-североизточно от гр. Ботевград, а от него до подножието на крепостта води асфалтиран път. Оттук до крепостта се достига за 20 минути пеша.

         Крепостта Вича се намира сред най-източните склонове на Източна Стара планина, върху широкия планински "полуостров" Бели нос. Крепостната стена, останки от която едва се виждат е дълга около 250 м и загражда достъпа до полуострова. Тази старобългарска крепост е разрушена от турските завоеватели през 1388 г.

          Крепостта се намира на около 2 км североизточно от гр. Бяла, Варненска област.

         Край с. Еловица, община Георги-Дамяново се намират останките на разположеното на площ от около 16 000 кв. м Еловишко кале. Построено е върху скалист връх, ограден от три страни от р. Дългоделска Огоста. Запазената височина на отбранителната кула е 3 м, а на крепостните стени - до 2 м. По особеностите на градежа и намерените над повърхността находки, може да се твърди, че крепостта е строена през ІV-V в. и е действала до падането на България под турско робство.

          Сред местното население се е запазило предание, че крепостта е обслужвала добива на злато в района. Това твърдение се подкрепя и от някои историци.

           С. Еловица се намира на 6 км югозападно от общинския център с. Георги-Дамяново, област Монтана.

       Крепостта се намира на вр. Хисарлъка, има формата на неправилен трапец и огражда площ от около 8 000 кв. м. От дебелите 2,5 м крепостни стени е запазено немалко, като на места те се издигат до 8-10 м височина. Запазени са и три от входовете на крепостта, а в източната й част се намира 12-метровият водоснабдителен кладенец.

         По характерния градеж археолозите са определили, че крепостта е построена в края на VІ в. от римляните, с цел защита от нахлуващите от север варварски племена и вероятно е просъществувала до края на Второто българско царство.

         Кипиловското кале се намира на 3 км югоизточно от с. Кипилово, община Котел. С. Кипилово отстои на 17 км западно от общинския център.

          На левия бряг на Мъглижка река и на 6 км северно от гр. Мъглиж, върху 200-метрови скали е "кацнала" крепостта Мъглиж. Оградената от крепостните стени площ е била около 18 000 кв. м, а запазената им в момента височина е до 3 м. Крепостта в сегашния си вид е построена през средновековието, а е прекратила съществуването си през първите години на турското робство.

            До крепостта се отива по макадамовия път от гр. Мъглиж за с. Селце.

        Тази тракийска крепост се намира между селата Помеждин и Равна, област Монтана. Разположена е върху връх, обграден от три страни с отвесни до 10 м скали, а от третата е преграден с дълга 179 м крепостна стена. Тази стена е била висока до 5 м, като сега е запазена на височина до 2,50 м.

          С. Равна се намира на 21 км западно от гр. Монтана, а от селото до крепостта се достига за около 50 минути път пеша.

         Крепостта се намира в Елено-Твърдишката планина, на 1,5 км северно от гр. Твърдица. Останките от крепостни стени заграждат площ от 25 000 кв. м, а запазената им височина е на места до 5 м. Смята се, че в крепостта е имало постоянно селище, а не е била използвана само като място, в което да се крие местното население в случай на вражеско нападение. За това говори и използваното име "Градището", което обозначава твърдина с големи размери и важна роля в историята на региона.

          Пред източната стена на крепостта се намират развалини на черква (Х-ХІІ в.) със запазени стени до 1,50 м и следи от стенописи.

           Крепостта се намира в покрайнините на гр. Твърдица, Сливенска област - от града се тръгва по шосето за гр. Елена и след 15 минути при един завой, се вижда част от крепостната стена.

          Крепостта е разположена на десния бряг на р. Черна, ляв приток на р. Голяма Камчия. Българската крепост е построена през ХІІ-ХІV в. върху късноантични крепостни останки (VІ-VІІ в.).

      Запазените незначителни развалини от крепостните стени следват очертанията на естествено защитения рид и заграждат неправилен многоъгълник с площ от около 4 000 кв. м. Най-вероятно крепостта е престанала да съществува през ХV в.

           Край с. Тича има и още една, по-малка крепост. Тя е с площ от около 1 000 кв. м. Намира се на левия бряг на р. Плаково, на 4 км югозападно от с. Тича.

          С. Тича отстои на 9 км северно от общинския център гр. Котел и се намира на пътя Котел-Омуртаг.

        Тази тракийска крепост е изградена вероятно през ІV-ІІІ в. пр. Хр. Разположена е върху характерен "израстък" от вододелното било, разделящо поречията на Стара река и р. Черни Вит. По този начин крепостта е отделена от билото посредством тесен провлак, на който е била построена крепостна преградна стена, останките от която са запазени на височина до 2,50 м. От другите страни към долината на р. Черни Вит се спускат скали високи до 100 м. От това местоположение на крепостта ученият Васил Миков извежда нейното име - "крепост, която само дяволите могат да превземат" (от старобългарски). Съдейки по находките, крепостта е действала вероятно до VІ в.

         В източната част на Чертиград се забелязва светилище, посветено на култа към Слънцето - площадка с малка ниша в скалата, в която падат първите слънчеви лъчи. В крепостта са правени разкопки от колектив под ръководството на проф. Велизар Велков.

        Крепостта Чертиград се намира на 3 км североизточно от с. Ямна, община Етрополе, което се явява и най-удобният изходен пункт. Поради силно пресечения терен до крепостта се отива за около 1,30 ч, като първоначално се следва маркираната пътека "По пътя на Бенковски".

        Със сборното име "Чипровски градища" се наричат намиращите се над гр. Чипровци две крепости, известни като Голямо градище и Кулата.

          Голямото градище е разположено на скалист връх и е ограждало площ от около 12 000 кв. м. Предполага се, че тук е бил разположен старият град Кипровец, за който се съобщава в средновековни писмени източници, включително от католическия епископ Петър Богдан Бакшич (1601 – 1674 г.).

          Крепостта Кулата е разположена на едноименния връх и от нея има зрителна връзка с Голямото градище. Общата й площ е около 300 кв. м.

           От гр. Чипровци до Голямото градище се отива за около 1 ч, като се върви в югоизточна посока. Крепостта Кулата се намира на 5 км северно от Чипровци и до нея се отива за около 1,30 ч.

СТРАНДЖА