УСТРЕМСКИ "СВ. ТРОИЦА" (наричан още - "Вакъвски" и "Хайдушки") Web-сайт

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в пл. Сакар, на ок. 3 км З от с. Устрем (до 1934 г.: с. Вакъф)
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е според предание по времето на Второто българско царство, а първите писмени сведения за него са в турски документи от ХV в. Възобновен е през втората половина на ХVІІІ в. През 1875 г. става гръцки, а от 1898 г. е отново български. Устремският манастир е един от големите манастири в България и е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е голяма трикорабна, едноапсидна, безкуполна каменна постройка, построена през 1836 г., като в нея е вградена старата черква “Св. св. Петър и Павел”. Под черквата се намира костница, до която се слиза по каменни стълбички. По време на турското робство манастирът е бил убежище на хайдути – Индже войвода, Кара Колю и др. През втората половина на ХVІІІ в. в околностите се подвизавал Христо войвода с дружината си, които с помощта на населението възобновили манастира. Оттук произлиза и едното от народните имена на манастира - "Хайдушки". По-късно войводата Христо се замонашил и под името Хрисант първоначално живял в близката пещера, известна като "Вехтата църква" ("Караколюва дупка"), а след това станал игумен на манастира. Починал през 1813 г. и бил погребан в манастирския двор. Надгробната плоча на игумена Хрисант е запазена в притвора на черквата. Обявен е за паметник на културата