БАТКУНСКИ "СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ" Web-сайт, Снимка

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в северните склонове на рида Каркария от Баташка пл. на Западните Родопи, на ок. 1,5 км З от кв. "Баткун" на с. Паталеница и на ок. 12 км ЮЗ от гр. Пазарджик
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е в края на ХІ - началото на ХІІ в., а е разорен по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в. Възобновен е през 1692 г., но през 1774 г. е унищожен до основи от кърджалиите. Възобновен е в началото на ХІХ в. Понастоящем манастирът е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата (12 х 6 м) е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна, облицована с бигор сграда и е построена през 1870 г. До западната й фасада е долепена красива камбанария. В манастира известно време е живял Станислав Доспевски, като нарисувал ценни икони и стенописи. През 1872 г. в манастира е бил посетен от Васил Левски. В манастирския двор расте една от най-старите лозници в България. В близост до манастира са останките от средновековния град Баткунион. Манастирът е обявен за паметник на културата
	Връзки: тел.: 03516 / 31-41

БАЧКОВСКИ "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО" Снимка, Снимки, Текст и снимки, Снимка1

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в дела Добростан на Западните Родопи, на десния бряг на Чепеларска река (Чая) и на 10 км Ю от Асеновград, в южния край на с. Бачково. Манастирът е ставропигиален - подчинен е директно на Св. Синод на Българската православна църква
	Историческо развитие и сегашно състояние:  основан е през 1083 г. от грузинския военачалник Григорий Бакуриани, а от 1206 г. влиза в пределите на българската държава. Щедро обдарен от цар Иван Александър с имоти, като ктиторският му портрет е запазен върху стените на манастирската костница. Манастирът не е бил разрушен от турците през ХV-ХVІ, понеже не биха останали до наши дни черквата "Св. Архангели" и Костницата. Може да се предполага, че по това време манастирът е останал с малочислено братство и западнал. През ХVІІ в. започнали възобновителни работи в манастира, като през 1604 г. била построена съборната манастирска черква "Успение Богородично". В годините на Възраждането манастирът се замогнал благодарение на многобройните дарения и най-вече на богатите си ктитори. През 1870 г. манастирът минал под управлението на гръцки духовници и едва през 1894 г. минал под властта на Българската Екзархия. Понастоящем Бачковският манастир е постоянно действащ и е вторият по големина в България
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  състои се от два манастирски двора, отвсякъде обградени от внушителни жилищни и стопански сгради. Съборната черква “Успение Богородично” (22 х 12 м) е построена през 1604 г. и представлява трикорабна, едноапсидна, с притвор, купол и две певници псевдобазилика, в архитектурна цялост с долепената от запад еднокуполна черква “Св. Архангел Михаил” (ХІ-ХІІ в.). В по-малкия двор се намира черквата “Св. Николай” – еднокорабна, кръстокуполна сграда, построена през 1834 г., със стенописи от Захарий Зограф (1840 г.). Забележителна е старинната чудотворна икона на Св. Богородица Петричка от преди 1311 г. (тогава е покрита със сребърна ризница) - най-ценната реликва на Бачковската Света обител. Върху северната външна стена на манастирската трапезария, построена през 1601 г., се намира най-голямата панорамна стенописна композиция в България “Литийно шествие с чудотворната икона на Св. Богородица”, дело на Алекси Атанасов (1846 г.). На ок. 400 м И от манастира е най-старата манастирска сграда – черквата-костницата (ХІ в.), която представлява двуетажна едноапсидна гробнична черква с притвор и ценни стенописи. На ок. 40 мин., в м. Клувията, са аязменият параклис “Покров Богородичен”, черквата “Св. Архангел Михаил” с ценни стенописи и пещерата, където според легендата иконата "избягала", поради поставянето й от монасите в олтара, далеч от богомолците. Има достатъчно данни, за да се приеме, че след падането на България под турско робство в манастира е бил заточен Св. Патриарх Евтимий, където й починал. В съборната черква са погребани българският екзарх Стефан І (1945-48 г.) и българският патриарх Кирил (1953-71 г.). В обширния манастирски двор растат редки растителни видове – джинджифир, райска ябълка, магнолия, китайски бор, лаврово дърво. Към манастира има музей, в който се съхраняват забележителни художествени ценности, а в манастирската библиотека се пазят ценни ръкописи и редки старопечатни книги. Манастирът е обявен за паметник на културата
	Връзки: тел.: 03327 / 236, 277, 0331 / 6-90-60

БАЧКОВСКИ МЕТОХ "СВ. ГЕОРГИ" В АСЕНОВГРАД Текст и снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: метох на Бачковския манастир, разположен в най-южната част на гр. Асеновград, високо на левия бряг на Чепеларска р. (Чая)
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през ХІ век като страноприемница на Бачковския манастир. Опожарен в края на ХVІІІ или  в началото на ХІХ в. Възобновен - след чумната епидемия през 1812 г. През 1978 г. започва реставрация, която не е довършена и в резултат жилищните сгради рухват. Понастоящем черквата е възобновена и е постоянно действаща, а останалата част от метошкия комплекс е изоставена
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от жилищни и стопански сгради, оформящи четириъгълник, разделен на южен и северен двор. В източния край е метошката черква “Св. Георги” – почти квадратна, трикорабна, едноапсидна псевдобазилика, изцяло стенописана. Черквата притежава ценен дърворезбован иконостас, а в южната й част е параклисът “Св. Екатерина”. В съседство се намира осемстенната метошка камбанария. Бачковският метох е обявен за паметник на културата

БЕЛАЩИНСКИ "СВ. ГЕОРГИ" Снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в северното подножие на дела Чернатица на Западните Родопи, на около 1 км ЮИ от с. Белащица. Най-близкият до гр. Пловдив манастир
	Историческо развитие и сегашно състояние:  манастирът е основан през ХІ в. (1020 г.) от византийския пълководец Никифор Ксифий, изиграл решаваща роля при пленяването на Самуиловите войници при с. Ключ през 1014 г., а през 1364 г. е опустошен от турците. Възобновен е през ХVІІІ в. Опожарен е през 1878 г. от турците при изтеглянето им в края на Руско-турската освободителна война. След Освобождението манастирът е възобновен, но остава гръцки до 1906 г. Понастоящем е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради и параклис. Черквата, построена през 1838 г., е еднокорабна, едноапсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи. Под открития притвор е аязмото, а в двора е красивата каменна чешма, построена през 1831 г. Наблизо до манастира, в с. Белащица, расте най-дебелото дърво в България – чинар с обиколка на ствола 13,7 метра, а до нея се намират развалини от триетажна жилищно-отбранителна кула от турската епоха. Манастирът е обявен за паметник на културата
	Връзки: тел.: 03100 / 236

БЕЛОЧЕРКОВСКИ "СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ" Снимка, Снимка1, Снимка2

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в летовище Бяла черква в Белочерковския рид на дела Чернатица на Западните Родопи, на ок. 25 км ЮЗ от гр. Пловдив. Построен е на 1575 м н. в. и е най-високо разположеният манастир в България
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през ХІ в., като е бил посветен на “Св. св. Козма и Дамян”. Според преданието манастирът имал свой скит - днешният Кукленски манастир "Св. св. Козма и Дамян". Разрушен е от турците по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в. Възобновен е през ХІХ в. (1883 г.), но му е дадено името “Св. св. Петър и Павел”, за да се отличава от съседния Кукленски манастир. Понастоящем манастирът е постоянно действащ. През зимата на 2002 г. жилищните сгради изгарят при стихиен пожар
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е еднокорабна, едноапсидна, кръстовидна, без купол, с две певници и е построена върху основите на старата черква, част от апсидата на която е запазена и до днес източно. Храмът е изцяло изграден от бял ломен камък, давайки името на околната местност – Бяла черква. Манастирът е обявен за паметник на културата

ГЕЛСКИ "СВ. ТРОИЦА"

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в с. Гела в Западните Родопи
	Историческо развитие и сегашно състояние:  не е известно кога е основан. Опустошен е по време на турското робство, а е възобновен през ХХ в. (1926 г.). Понастоящем е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква и жилищна сграда

ГОЛЯМОБЕЛОВСКИ "ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ" (наричан още - "Беловската базилика") Снимка, Снимка1

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в дела Божевец (преди: Алабак) на Западните Родопи, на ок. 1,5 км ЮИ от с. Голямо Белово, непосредствено под вр. Св. Спас (Спасовица) (821 м н. в.)
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през VІ в. и е продължил да съществува през Първото и Второто българско царство. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в. Понастоящем е периодично действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: запазени са внушителни развалини от частично реставрирания манастирски храм, който представлява трикорабна и триапсидна базилика (28 х 17 м). Базиликата е без централен вход от запад, а с два странични входа от север и юг. До южната й фасада е била долепена триконхална кръщелня, от която са запазени основите. В съседство, през 1999 г., е построена малка, еднокорабна, едноапсидна кръстовидна черква “Успение Богородично”. Беловската базилика е обявена за паметник на културата

ГОРНОВОДЕНСКИ "СВ. СВ. КИРИК И ЮЛИТА" Снимка

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в дела Чернатица на Западните Родопи, на ок. 2 км ЮЗ от гр. Асеновград и на 1 км Ю от кв. "Горни Воден" на Асеновград
	Историческо развитие и сегашно състояние: този манастир е основан по време на Второто българско царство, най-вероятно през ХІV в., на мястото на сегашното аязмо, като скит на построената през 1083 г. Бачковска света обител. Няма данни да е бил разрушен по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в., но вероятно е бил опожарен. Към края на ХVІІ в. е възобновен на днешното му място под името "Св. Параскева". По-късно бил възобновен и старият манастир. През 1810 г. двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 г. започва възобновяването на сегашния манастир, което завършва през 1835 г. От средата на ХІХ в. манастирът става гръцки, а през 1906 г. е превзет от отряд жители на близкото с. Лясково, но едва от 1930 г. официално е отново български. Манастирът пострадва сериозно при пожар през 1924 г. и при Чирпанското земетресение през 1928 г. През 20-те и 30-те години на ХХ в. в манастира е функционирало богословско училище. През периода 1943-44 г. е превърнат в концлагер. След 09.09.1944 г. манастирът запустява, а след това е превърнат в Дом за лица с душевни недъзи. В периода 1983-1987 г. манастирът се преизгражда и адаптира за светски нужди – превърнат е в творческа база на Съюза на българските архитекти. Понастоящем манастирът е постоянно действащ и се използва като хотел
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква и жилищни сгради, обградили от всички страни просторния двор. Манастирската черква “Св. Параскева” е голяма, трикорабна, с две певници, еднокуполна и с притвор псевдобазилика и е построена през 1850 г. Сводът на обширния вътрешен притвор е оформен като сляп купол. Стенописите са дело основно на големия зограф Алекси Атанасов от гр. Негуш. Запазен е ценен иконостас, както и икони рисувани от Захари Зограф. Източно и зад апсидата е разположен манастирският кладенец. На 300 м южно се намира манастирското аязмо с параклис “Св. св. Кирик и Юлита" и запазени фрагменти от стенописи. Манастирът е обявен за паметник на културата
	Резервации: ТУК

ДЕБРЪЩЕНСКИ "СВ. СВ. ФЛОР И ЛАВЪР" Снимка

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в съседство с х. “Добра вода” в рида Каркария от Баташка пл. на Западните Родопи, на ок. 4,5 км Ю от с. Дебръщица
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е неизвестно кога, а е възобновен през ХХ в. (1908 г.), когато е построен параклис. Черквата в днешния си вид е от 1994 г.
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: запазена е еднокорабната, едноапсидна черква с квадратна камбанария над притвора й

КРИЧИМСКИ "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО" Снимка

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в рида Равногор на Баташка пл. от Западните Родопи, на левия бряг на р. Въча и на ок. 6 км по шосето от Кричим за Девин
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е вероятно през ХV-ХVІ в., а по време на Априлското въстание е опожарен. Възобновен е през ХХ в. (1932 г.), а понастоящем е периодично действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от еднокорабна и едноапсидна черква, жилищна сграда и красива каменна чешма. В миналото манастирът е имал два метоха: в гр. Кричим и в с. Козарско. В съседство е Кричимският минерален извор. Манастирът е обявен за паметник на културата

КРЪСТОВОГОРСКИ "СВ. ТРОИЦА" (наричан още - "Кръстова гора") Снимки, Снимка

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в Преспанския дял от Западните Родопи, в района на Кръстов връх (1413 м), на ок. 3 км И от с. Борово и на 2 км ЮЗ от с. Мостово
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е неизвестно кога, а през ХХ в. е възобновен, като бързо придобива голяма известност. Понастоящем е постоянно действащ и заедно с Рилския е най-прочут и посещаван манастир в България
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от две черкви - “Св. Троица” (построена през 1958 г.) и “Покров Богородичен” (построена през 90-те години на ХХ в.), аязмо “Преображение Господне”, множество параклиси и жилищни сгради. Според легендата, монасите заровили в околността част от Светия кръст, на който е бил разпънат Иисус Христос, за да не попадне в ръцете на турците. Оттогава се смята, че околността е свято място и става обект на поклонение. В новата черква се пази бронзовият кръст (тежащ 33 кг), подарен на манастира от цар Борис ІІІ. Първоначално той е бил поставен на височина сред манастирския комплекс, но е бил откраднат. На крадеца му се случили нещастия и той го върнал разрязан на три части, впоследствие заварени. Сега на мястото на стария е поставен нов 99 кг стоманен кръст

КУКЛЕНСКИ "СВ. СВ. КОЗМА И ДАМЯН" (наричан още - "Св. Врачове") Текст, Текст и снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в Белочерковския рид на дела Чернатица от Западните Родопи, на ок. 2 км ЮЗ от с. Куклен
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство на мястото на съществувалите на това място езически светилища. Според едно предание манастирът е бил скит на големия тогава Белочерковски манастир "Св. св. Козма и Дамян". Предполага се, че не е пострадал при помохамеданчването на чепинските българи през 1657 г., но липсват данни от този период. В миналото манастирът е използван като лечебница за душевно болни, а при лечението е използвана водата от манастирското аязмо. Понастоящем е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от две черкви - “Св. св. Козма и Дамян” (неизвестно кога построена) и “Св. Благовещение” (построена през 50-те години на ХХ в.), голямо аязмо в близост, жилищни и стопански сгради. Черквата “Св. св. Козма и Дамян” (22 х 8 м) е кръстовидна, безкуполна сграда с две плитки квадратни конхи. Тя е с два притвора, като във външния е запазена веригата, с която са връзвали душевно болните. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. манастирът попада в ръцете на гръцки монаси, които замазват българските стенописи и изографисват върху тях такива с гръцки надписи (при реставрацията на черквата са запазени и експонирани и двата стенописни слоя). През ХVІІ и ХVІІІ в. манастирът е важно книжовно средище - в библиотеката на БАН се пази Кукленският псалтир – Песнивецът от 1337 г. Обявен е за паметник на културата

КЪРДЖАЛИЙСКИ "СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ" Статия, Снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в кв. "Веселчане" на гр. Кърджали
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през ХІ в., по времето на Четвъртия кръстоносен поход през ХІІІ в. е разрушен частично, а в края на ХІV в. е разрушен окончателно от турските поробители. Открит е през 1962 г. от археолози при инцидентни разкопки, а през 2000 г. е възобновен. Понастоящем е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  състои се от възобновената кръстокуполна черква. Останките от монашеския сектор са унищожени през 50-те години на ХХ в. при строителни дейности. Смята се, че в манастира се е помещавало седалището на епископията Ахридос (ХІ-ХІV в.), едно от доказателствата, за което е намереният през 1998 г. ценен златовезан епископски епатрихил. Обявен е за паметник на културата

ЛЪДЖАНСКИ "СВ. СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА" (наричан още - "Ивайловградски") Снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в Източните Родопи, на ок. 3 км ЮЗ от гр. Ивайловград, край кв. "Лъджа"
	Историческо развитие и сегашно състояние:  основан е през ХІІІ в., а е възобновен през ХІХ в. (1846 г.). Понастоящем е периодично действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от трикорабна черква, жилищна сграда, както и старинна чешма от 1846 г. Интересни забележителности в околностите на манастира са: римската вила “Армира” - останки едногърбият средновековен мост на р. Армира крепостта Лютица - най-запазената планинска средновековна крепост в България Манастирът е обявен за паметник на културата

МУЛДАВСКИ "СВ. ПЕТКА" Снимка, Снимки

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в дела Добростан на Западните Родопи, на ок. 2,5 км ЮЗ от с. Мулдава и на ок. 4 км ЮИ от гр. Асеновград
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско държава, а през турското робство на три пъти е разрушаван, а след това възстановяван. В началото на ХІХ в. за четвърти път е бил опожарен, за да бъде възстановен през 1836 г. Понастоящем е постоянно действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от черква, аязмен параклис “Св. св. Козма и Дамян”, жилищни и стопански сгради. Обособени са два двора – молитвено-поклоннически и стопански, отделени с висок зид. Черквата е голяма трикорабна безкуполна псевдобазилика с вътрешен и открит притвор, като в югозападния ъгъл на последния се извисява камбанария. През 1946 г. черквата се срутва, а през 1951 г. е възобновена. В оцелелия открит притвор са запазени ценни стенописи, като изображенията на Св. св. Кирил и Методий от двете страни на южния вход имат висока художествена стойност и важно историческо значение. Жилищните сгради са двуетажни и имат внушителен вид. До черквата е манастирския кладенец, който и до днес се използва като водоизточник. Манастирът е притежавал богата библиотека, за което свидетелстват достигналите до наши дни ръкописи и старопечатни книги. Свързан е с националноосвободителните борби на българския народ и е посещаван от Васил Левски, чието скривалище е запазено. Манастирът е обявен за паметник на културата

РАЙКОВСКИ "СВ. АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ" Статия

	Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в Кайнадинския рид от Ардинския дял на Западните Родопи, в м. Варадил, на ок. 4 км от кв. "Райково" на гр. Смолян
	Историческо развитие и сегашно състояние: основан е неизвестно кога. През 1879 г. след съновидение на една жена от с. Райково са били извършени любителски разкопки, при които са разкрити основите на храм и е намерен кръст. С организаторските усилия на хаджи Маргарит са събрани дарения и през 1882 г. е осветена построената черква. След смъртта на х. Маргарит през 1893 г. гърците вземат превес и завземат управлението на манастира. По време на Балканската война през 1912 г. в манастира се е помещавал щабът на 21-и пехотен Средногорски полк, командван от прославения полковник Владимир Серафимов. Понастоящем манастирът е периодично действащ
	Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:  представлява комплекс от черква и жилищни сгради, оградени с висок зид. Намира се вляво от пътя, водещ  от кв. "Райково" на гр. Смолян за с. Смилян, малко преди с. Чокманово. В гр. Смолян и околностите му благочестивото население е издигнало множество черкви и параклиси