 |
 |
ГОВЕДАРСКИ
"СВ. ГЕОРГИ"
 |
Местност,
отстояние и посока от населено място: в
покрайнините на Говедарската котловина, на ок. 2 км Ю от с. Говедарци |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан
e през ХХ в.
Сега е периодично действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически ценности: комплекс
от черква и жилищна сграда |
|
|
 |
 |
ДОЛНОБАНСКИ
"ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ"
 |
Местност,
отстояние и посока от населено място:
в летовище Долна баня, на ок. 4 км ЮЗ от гр. Долна баня |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан
е неизвестно
кога. Разрушен е от турците (1667 г.), а е обновен
през ХІХ в.
Сега е периодично действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: комплекс от малка
еднокорабна, едноапсидна и
безкуполна черква и жилищни сгради |
|
|
 |
 |
РЕСИЛОВСКИ "ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН"
Снимка,
Снимка1,
Снимка2
 |
Местност,
отстояние и посока от населено място:
в северозападното подножие на пл. Рила, на ок. 1,5 км ЮИ от с. Ресилово |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан
е през ХХ в. (1932 г.).
Разширен и обновен е през 1995 г., когато са построени внушителните жилищни
сгради. Сега е постоянно действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: комплекс от черква, жилищни и стопански
сгради. Параклис "Св. Дух" и аязмо в близост |
|
|
 |
 |
РИЛСКИ
"СВ. ИВАН РИЛСКИ"
Web-сайт,
Снимка,
Снимка1
 |
Местност,
отстояние и посока от населено място:
на
десния бряг на река Рила (наричана и Рилска р.), там където в нея
се влива десният й приток р. Друшлявица,
на ок. 17 км СИ от гр. Рила. Има статут на
манастирско селище. Манастирът е ставропигиален - подчинен е директно на Св.
Синод на Българската православна църква |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан
е от Св. Иван Рилски (ок. 876-880 - 946 г.)
през Х в. (около 930 г.) на ок. 4 км източно от
днешното място, в м. Белите
килии. Възобновен е от феодала Хрельо през ХІV в. (1335 г.). През
1378 г. цар
Иван Шишман с
Рилската грамота (хрисовул) щедро дарил
манастира и имоти и правдини.
В началото на ХV в.
е подложен на непрекъснато ограбване и разорение.
Възобновен е от братята Йоасаф, Давид и Теофан, родом от с. Граница, Кюстендилско през 1460 г., които организирали през 1469 г. пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски от Търново в манастира. През втората половина на ХV в. и началото на ХVІ в. манастирът получил правото да владее недвижими имоти, но често бил нападан от разбойнически банди. Нападенията продължили и през ХVІІ и ХVІІІ в.
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. настъпил подем в развитието на манастира, като той се превърнал в най-важния културен и просветен център в българските земи и се създало масово поклонническо движение.
Сега е постоянно действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: комплекс от черкви, метоси, постници, параклиси, жилищни и стопански сгради.
Най-големият манастир в България - общата му площ надхвърля 8800 м2, от които вътрешният двор заема площ около 3220 м2 като има формата на неправилен четириъгълник. В просторния двор се влиза през две порти -
Самоковска и Дупнишка. На мястото на старата Хрельова черква (1343 г.),
първомайстор Павел Йованович от с. Кримин, Костурско, построява през 1834-1837 г. днешната Главна манастирска черква "Рождество Богородично" с два параклиса: "Успение
на Св. Иван Рилски" и "Св. Николай". Майстор Алекси Рилец изгражда северното (1816-1817 г.),
старото източно (1817 г.) и западното (1819 г.) манастирско крило. През 1833 г. при стихиен пожар голяма част от
дървените части на нопопостроените жилищни крила изгаря, но още през 1834 г. са възстановени в сегашния им вид,
вероятно под ръководството на майстор Алекси Рилец. През 1846-1848 г.
майстор Миленко от с. Блатешница изгражда южното крило. В жилищните крила има повече от 300 монашески килии и 4 параклиса - в
старото източно крило са "Св. Апостол и Евангелист Йоан Богослов" и
"Св.
св. Сава и Симеон Сръбски", а в западното - "Рождество на Св. Йоан Кръстител" и
"Св. Архангели Михаил и Гавриил". В северното и старото източно крило са обзаведени стаи, наречени на селището дало средства по създаването им - Копривщенска, Самоковска, Чирпанска и др. През 1891 г. в Чирпанската стая гост е народният поет Иван Вазов. Изключителен интерес представлява и магерницата, дело на майстор Алекси Рилец. През 1335 г. протосеваст Хрельо построил триетажна жилищно-отбранителна кула (дълга 8,25 м, широка 7,75 м и висока 23 м), наречена по-късно на негово име
(Хрельовата кула) и запазена до днес, а по-късно и каменна черква (1343 г.). На най-горния етаж
на Хрельовата кула е параклисът "Преображение Господне" (4,25 х 3,36 м) със запазени фрагменти от стенописи, а през 1844 г. към западната фасада
й фасада е пристроена камбанария. В стенописната украса и в дърворезбата на манастира са взели участие най-видните по онова време български зографи и дърворезбари. Ценна музейна и книжовна сбирка -
Хрисовулът на цар Иван Шишман (1378 г.), Крупнишкото евангелие,
Сучавското евангелие, Рафаиловият дърворезбован кръст, изработен от
монаха Рафаил в продължение на 12 години (1790-1802 г) и др. Към манастирския комплекс принадлежат постницата "Успение на Св. Иван Рилски Чудотворец" с пещерата в която е живял светецът, постницата "Св. Евангелист Лука" (черква "Св. Евангелист Лука (1798-1799 г.), черква "Покров Богородичен" (1805 г.), училището на Неофит Рилски (1843 г.) и жилищна сграда от ХІХ в.), гробищната черква-костница "Въведение Богородично", Севастияновата постница,
Рилският метох "Пчелино" и
Рилският метох "Орлица".
Рилският
манастир е включен в
Списъка на световното културно и природно
наследство на ЮНЕСКО. Паметник на културата.
В Главната манастирска черква се съхраняват две изключителни
светини - ковчегът с мощите на Св. Иван Рилски и чудотворната
икона на Св. Богородица Осеновица |
 |
Връзки:
тел.: 07054 / 22-08 (канцелария), 07054 / 22-26, 0896 / 87-20-10
(рецепция на хотелската част), факс: 07054 / 33-83 (деловодство),
E-mail,
ICQ №:
262-230-076 |
 |
Хотелска част на
манастира:
Информация |
|
|
 |
 |
РИЛСКИ МЕТОХ "ОРЛИЦА" - "СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ"
Снимка
 |
Местност,
отстояние и посока от населено място:
на десния бряг на река Рила (Рилска р.) в
Северозападна Рила, на ок. 2,5 км И от гр. Рила.
Метох на Рилския манастир |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан
е през ХV в, а сега е постоянно действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: комплекс от черква,
жилищни и стопански сгради. Черквата е малка, еднокорабна, построена
е през 1478 г., а е изографисвана през 1491 г. и
през 1863 г. от Никола Образописов.
Запазена е внушителна стенописна композиция - "Пренасяне на мощите на Св. Иван Рилски".
Така наречената Хрельова магерница е построена заедно с черквата и има
оригинално архитектурно решение.
Паметник на културата |
|
|
 |
 |
РИЛСКИ МЕТОХ "ПЧЕЛИНО" - "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"
 |
Местност,
отстояние и посока от населено място:
на десния бряг на река Рила (Рилска р.), близо до манастирския чифлик "Пчелино",
в Северозападна Рила. Отстои на ок. 15 км И от гр. Рила и на ок. 3 км ЮЗ от Рилския манастир.
Метох на Рилския манастир |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан
е неизвестно
кога. Сега е изоставен |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: комплекс от черква "Успение Богородично", жилищни и стопански
сгради. Черквата е построена през 1834 г., а
е изографисана през 1834-35 г. от Д.
Молеров. Паметник на културата |
|
|
 |
 |
САПАРЕВОБАНСКИ "СВ. СТЕФАН"
 |
Местност,
отстояние и посока от населено
място: на десния бряг на р.
Джерман на рида Джоганица в
Северозападна Рила, на ок. 3 км
ЮИ от гр. Сапарева баня |
 |
Историческо
развитие и сегашно състояние: основан е по време на
Втората българска държава, а по време на турското робство е
опожарен. През 1921 г. двама братя - монах и свещеник се заели да
възстановят светата обител. Сега е постоянно действащ |
 |
Описание,
архитектурни и културно-исторически
ценности: комплекс от черква и
жилищни сгради. До манастира е
аязменият параклис "Св. Стилиян
Пафлагонийски"
(наричан по народному „Св. Истилиян“), а на ок. 1 км южно,
на десния бряг на р. Джерман, се
намира построеният през 1985 г.
параклис "Св. св. Петър и Павел" |
|
|